Стихове за препрочитане

Александър Геров е от поетите на 40-те години, или по-точно - градските поети на 40-те. Заедно с Валери Петров, Вапцаров, Александър Вутимски, Богомил Райнов, Веселин Ханчев... той оформя един нов свят в поезията ни - повече графика и приземеност, повече реализъм. Заедно с това той - и тогава, и в следващите 40 години, имаше своя неповторим, само негов път. Александър Геров искаше да разбере бъдещето - и тази негова настоятелност имаше изключително неочаквани успехи. Търсеше философията на живота, като тръгваше от обикновените неща.
Някои го считаха за луд... Те и Ван Гог го считаха...

Промисъл за Вселената

От моите илюзии нищо не остана.
Набучени върху войнишки щикове,
те се превърнаха в една студена рана.
И аз си мисля сред тълпи и викове
дали историята все не се повтаря
с войни и робство, с глад, лъжа и вяра.

Хилядолетните цивилизации
са оцелели само със по няколко руини -
на милиони същества печални знаци.
Историята не брои човешките години.
Свръхземни сили нашето потомство определят
и мъртви, над света треви и птици, хора и листа се стелят.

Човек не е, разбира се, най-висше същество.
По-висши са от него мравките и скакалците.
Те ще изпият сока от зеленото дърво,
ще изгризят посятото във равнината жито.
Земята пак ще се превърне във пустиня,
каквато е била преди милиард години.

Ти имаш само туй, което ти е подарено -
един безкрайно малък наниз от живот.
И ако можеш да се вслушваш вдъхновено
в сърцето си - недей пропуска празен ход.
Вълшебницата мисъл нека твоята тъга стопява
тъй както вятър есенен листата разпилява.

Ослушвай се в сърцето си, във пулса на звездите
и нека въздуха вълшебен те обгръща,
и нека тайните за другите остават скрити,
и нека твойта радост е една и съща:
че още тук си, още гледаш, още чуваш
и с тайнствената прелест на света общуваш.


Подбор и коментар Николай Петев

(Из подготвената за печат авторска антология "33 стихотворения за препрочитане")