Стихове за препрочитане

Това стихотворение на Елисавета Багряна сякаш е написано за днешния български ден. Днес ни променят нравствените ценности, опорните точки на историята, посоката на пътя ни, храната дори, но бъдете сигурни - волността на националния ни характер не могат да завържат.
    Никой друг поет не е създавал такъв дълбок портрет на българката - и реалистичен, и романтичен. Тя - българката, винаги е съхранявала Родината ни с волния си дух. Понякога дори е била по-силна и от нас - мъжете... Колкото и да е оспоримо - може би е била по-свободна...

Потомка

Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.

Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.

Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.

Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятъра, следите изравнил.

Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.

Може би съм грешна и коварна,
може би сред път ще се сломя -
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.



Подбор и коментар Николай Петев
Из подготвената за печат авторска антология "33 стихотворения за препрочитане"