Стихове за препрочитане

***

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.
 
    Това стихотворение на дядо Петко Р. Славейков, което е известно най-вече с последните си две строфи, е написано по повод на годишното събрание на Българското читалище в Цариград през 1875 г. От 37-те члена идват само 12 и изборът на ново настоятелство не се осъществява. Познато...                               В литературната история не един поет ругае народа си. "Не е хубаво така... -  ще кажете Ц и то заради някакъв кворум... Даже е смешно...У         Да не е хубаво... И аз така мисля, но не е ли по-добре да помислим има ли нещо вярно и ако има - кое е, преди да дойде последната строфа - тази тежка диагноза, присъда или просто емоционално избухване.
Николай Петев