Стихотворения от Васил Василев

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ е роден на 18 януари 1948 г. в Перник. Завършва Лвовското висше  военнополитическо училище, а по-късно и Военна академия. О.р. полковник. Работи дълги години в отдел "Култура" на Министерството на отбраната, като директор на Ансамбъла на Българската армия и на Военния телевизионен канал, както и административен директор на Съюза на българските писатели. Автор на стихосбирките "Сънувани стихотворения", "Тридесет и осем литра болка", "Очевидец на невидимото", "Безмълвен вик", "Отложени мечти" и др. По негови текстове са създадени военнопатриотични песни. Член e на Съюза на българските писатели.

---

Диалектика                            

                                                                 

Ще събера всички камъни,

които по мене си хвърлила.

Ще струпам висока могила

и на нея безмълвен ще се гръмна.

За равносметка ще си разнищя

стореното от мене до тука -

приходи - разходи, загуби - сполуки...

От това, което исках - нямам нищо!

Така и не научих английски,

но песните на птиците разбрах.

С мелодията на думите живях

повече, отколкото с техния смисъл.

Стиховете ми нежни растяха

сред твоите камъни груби...

Ах, това вино, ще ме погуби - 

разчувствах се и отляво ме застяга.

...Аз благодаря... и ти прощавам -

в отвъдното на високо ще прекарам

сред самотата на голите чукари...

Това ме наскърбява... и ме утешава!      

------------

Поезия

Една дълга вечер с телевизия...

Всички вещи местата са заели.

Безмълвие на кристални сервизи,

Отпечатъци от пръсти по мебели.

Един календар за идната година...

Политици, всеотдадени на нищото,

в очакване разправиите да отминат.

Заплати, разходите едва покриващи.

Едно правосъдие равнодушно...

Панелни блокове за оцеляване.

Безподслонни кучета послушни,

печални сметки за отопляване.

Едно неосъществено пътуване...

Двор, потънал в самораслеци,

праг, непрекрачван отдавна,

иконостас и стени прахулясали.

Едни клепачи затворени...

Без духове и съновидения,

една нощ непокорна 

влезе в моето стихотворение. 

...Поезията не е нито във нощта, нито в мен.

(За предългото изреждане дано ми простите.)

Тя е в преминаването на нощта във ден,

За което спомага и пеенето на петлите!

----------

Автопортрет

Ще обичам аз живота, докогато:

          

Облаци безплътни тайнствено се стелят

по самотните чела на върховете

и дочувам звън камбанен във неделя,

и вятърът огъва гордите дървета.

Докогато на земята съществуват

виното тръпчиво, мириса на рози

и поетите лирически римуват,

и витаят във света на образите.

Ще възпявам аз живота и човека

докогато същността на дните вдишвам

и за тайни срещи и любовен екот

на ръба на зазоряването пиша.

...Докогато болка чувствам,

                          че във мене       

има още нещо

                       неосъществено!          

------------

Фантазиране в ре минор

Като мнозина и аз си често фантазирам...

Без да ставам литературно язвителен -

сякаш за корица на списание позирам,

въобразявам си как мечтите стават  

                        действителност.

Да разнообразявам живота скучен това 

                             ми помага.

(На всеки човек, поне един порок 

                         се полага...)!

Започнах да колекционирам истории,

които до днес не са се случили.

Неща които съм искал да сторя,

но така и не са се получили.

Мечтаех с гърба си да усещам погледите 

                                 чужди,

да опознавам и оценявам хората

по музиката, която обичат да слушат,

а не по онова, което говорят.

Парите да не са за човека мярка и бреме,

вдъхновението да не се изчерпва с изтеклото                   

                                   време.

Белите коси да не ми плъзват победоносно по 

                                 главата,

дори когато напредна с годините.

По походката им да различавам

Жените чувствени от фригидните.

По-вълнуващо е те мен да свалят,

без да будят нечисти помисли и желания.

(Проклето мое нравствено възпитание!..)

Нова зора да пукне над планетата...

Да предвидя какво ще стане

ако земното кълбо висне в простора 

                              и падне...

Да създам устройство, което произвежда

метафори и заплетени сюжети.

С моя чуден баритон в концерт вокален

да запея във миланската ДЛа скалаУ...

...Човек да си фантазира е красиво - 

казвам Ви го с вещина и наслада.

Дали  ще видя някога нещата си на живо

или букет от сухи цветя ще останат?..

Както се казва, кучетата си лаят, керванът 

                               си върви...

Сега да си пия спокойно кафето от филджана

(както наричаше чашата баба ми Гергана)!

Забавното на нещата, за които фантазираш,

е това, че може да се случат, без дори да   

                               подозираш!