Стихотворения от Тодор Габровски

Тодор Габровски е роден на 12 май 1917 година в София. Завършил е държавни и правни науки в Софийския юридически факултет. След стажа си практикува като адвокат и съдия. От младини пише разкази и стихотворения, но публикува рядко. Повечето от публикациите му са с публицистичен характер, като тези в сп. "Бразда" през 1939-41 г., когато списанието е спряно от фашистката полиция. Има издадени няколко романа и стихосбирка. Някои от стихотворенията му, съпроводени с музика, са публикувани на английски език в САЩ. Има публикувани и няколко юридически книги. Член на Американския ПЕН център и на Международното общество на поетите в САЩ. Награден е с орден "Св. Кирил и Методий"- I степен.


Песен забравена

Моята песен забравена
лежи на рафта изпрашена,
на листове пожълтели
и с букви избелели.

Моята песен забравена
от никого не се чете,
от никого не се пее,
завинаги тя бе отречена.

Но когато дойде свободата,
ще отворя широко вратата,
ще литне тя между хората,
ще ехти далеч от век на век.

Моята песен прокълната,
в нея разкрих си душата,
моята песен забравена,
колко мъка в теб е изпята!...



Моят зов

На кръст голям, невидим,
здраво аз съм прикован,
на сърцето нямам белег,
защото цялото е в рани.

Срещу този свят на живота
със алчност за власт, богатство,
аз ще се боря до последния си дъх,
не се отчайвам, бог е с мен.

Но моят зов за живот заглъхна,
от никого той не бе разбран,
отекна веч безмълвен, поруган,
навсякъде вони от простотия.

Борбата е жестока и коварна,
в мрака трябва ний да бдим
и светъл лъч пред нас ще блесне,
красота, красота - щит непобедим!