19 Юли 2019петък16:11 ч.

Антология

Стихотворения от Тодор Билчев

/ брой: 132

автор:Дума

visibility 162

Тодор Билчев е роден на 18.04.1956 г. в Русе. Завършил е българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Работи в Държавен архив - Русе. Издал е 64 книги, предимно документални и исторически. Лауреат на националната литературна награда "Светлоструй" за документалистика. Автор е на четири стихосбирки: "Есенна жътва", "Празниците на Духа", "Прашинки от Безкрая", "Светлина в душата ми погледна".


Копнеж по блян

Копнеж и блян - най-български слова
професорката френска днес избра.
Но тя не бе ли чула "свобода",
коя възпя Поета и умря?!

Но във копнеж и блян за свобода,
защото вечно българин живя,
затуй навярно тя ги назова -
най-българските думи на света.

Копнеж и блян, безсмъртие и свян.
Небосвода български е с тях огрян.
Затуй езикът ни е океан,
от думи звънкопеещи облян.

Че в него всеки звук е блян, копнеж,
неистово жадувана надежда.
Сред свещените се той нарежда.
В словото ни Сам Се Бог оглежда!...



За безсмислието на словата, оправдаващи делата

Приказват си, приказват си, приказват си...
Но не наказват се... И... не наказват се...
А със думи сладки, и със думи мазни
толкова неща си казват... безобразни...

Ала, което трябва, само не това.
Че ще сбъркат голяма някоя игра.
За това били измислени словата,
знаят те, да си спасяваш сам главата.

Затуй със думи прости политиците
си чешат непрекъснато езиците.
Апартаменти?... Какво тук означават?...
Те държавата купуват и... продават!...



Самотникът

Отиваш си. След туй - обратно.
Отиваш си. И пак се връщаш.
Отиваш си? Невероятно!
Та ти, нали, все си се връщал?

Къде да идеш? Нямаш никой.
И същото е - да се върнеш.
Днес животът ти е във застой.
И щом няма кого да прегърнеш.

Така все тука или пък там,
от житейските вълни люлян,
вечно с другите и вечно сам,
самотник оставаш... Голям...

Какво ли може да поискаш?
И да ти дадат какво ли могат?
Със самотата сам устискваш.
Ти със нея ставаш по-богат...

И пак се връщаш. И отиваш.
Все към нищото си устремен.
Макар и сам, ти не загиваш.
Самотник защото си роден...



Живот

Животът - измамен къс от розови надежди,
полети с кипналата злоба на яростен ден.
Животът - горяща звезда и свъсени вежди.
Победител, шумно приветстван. Унил победен.

Животът - и радост, и скръб, сълза и усмивка,
през нощ непрогледна, преминали и отишли.
Животът - искра сред тъмата, нежна целувка,
в душите на хората, от где, незнайно дошли.

Животът - хем щастие, скръб, любов и омраза,
над човека надвиснали като гневен хомот.
Животът - сияйна зора и гнойна проказа.
Както искаш, го казвай. Думата все е... живот!



За отхраната

Човек е мъдър, може ли да се нахрани.
А колко мъдреци умирали са гладни?!
И храната само ли ражда мъдростта ни,
щом не за тяло, а за Дух сме призовани?!...

Искаме, не искаме, се раждаме и мрем.
А даже, искаме, не искаме, живеем.
И що за тялото да дирим ний храната,
във глад, когато сме зарязали душата.

Да, отхраната е важно задължение
за човек и неговото поколение.
Но нека с тялото да храним и душата.
За да останем вечни ний... И на земята...



Земните крила

Само мрачна светлина
в делника ми просия.
А във моята душа
звънна звук от тишина.

Аз след него полетях.
Тебе да настигна... щях.
Но светът ми се присмя...
Ех, какъв наивник бях!

Как ти дириш все това,
дето няма го в света?!
Само мрачна светлина
вечна е над таз земя!...

Ти това не го разбра
и от малък полетя.
Но със земните крила
не се стига Вечността...



В света на звездите

Все огради ни вдигат, все стени ни градят.
Малко тъжен е този наш, уж, правилен път.
Каквото да правят, където и да вървят,
те, нашите вождове, не могат да сгрешат.

Бъркаме само обикновените, ние.
Защото зад нищо не можем да се скрием.
И дори да се борим, дори да се бием,
за себе си правдата не ще да открием.

Че вечно са прави само тези, които
са могъщи и силни с властта на парите.
Ала най са богати само бедните, те,
които живеят във света на звездите!...




Жажда за полет

Като кисело вино, като слаба ракия,
като хляб плесенясал, като баница суха,
като луда вода във бреговете се бия,
уж Горе пристигнал съм, а все още съм тука...

Между Бога и дявола тъй вечно пътувам.
И двамата дърпат ме. И искат ме двамата.
Жив ли съм, не разбирам, или още сънувам?
И как и къде ли ще да свърши ми драмата?!

Може би чак тогава, може би и когато
изпия ракията, а от хляба с трохите
нахраня аз гладното, бедно, птичето ято...
И с него политна... далече... във Висините!



Венец от трънени лаври

Аз изписах от звънкащо слово
своя лавров, своя трънен венец.
Да политне сърце е готово,
като олово от жертвен свинец.

Но след полета кацане има.
А моето къде ли ще случи?
Гдето там и тъмата е зрима,
ще ли се, да е живо, научи?

Вятър ни духа и сняг ни вали.
Бури отвяват надежди, мечти.
Където раняват, там ни боли.
Ранена, без зов, душата крещи!...

Директорът на Фонд "Земелие" подаде оставка

автор:Дума

visibility 60

Теменужка Петкова смени шефа на БЕХ

автор:Дума

visibility 64

Зърнената реколта може да се окаже рекордна

автор:Дума

visibility 211

/ брой: 137

НАТО се готви да отговори на Русия

автор:Дума

visibility 435

/ брой: 137

САЩ изхвърлиха Турция от програмата за Ф-35

автор:Дума

visibility 185

/ брой: 137

Епидемията от ебола се разраства

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 137

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ