Стихотворения от Тенко Тенев

Скъпи, читателю!

В днешния брой на "Пегас" ще се докоснеш до различните хоризонти на поетичния свят на Тенко Тенев, който наскоро навърши 70 години. Приятно четене.

Изповеди

На глътки топлината се разлива.

И идва най-човешката минута,

в която ти е скъпо и не можеш

без изповед във този миг да бъдеш.

Оголена, душата ти е няма.

Смълчана пред великата минута.

Една голяма болка те е спряла

пред вечните неща - като в заръка.

И идват пак горещите въпроси.

И виждаш утрото... И първите си стъпки.

По билото на оня хълм далечен,

Останал като светла ивица

под босите пети на детството.

И всичко в тебе радостно живее,

на глътки топлината се разлива...

...И идва най-човешката минута.

Писатели

Нашият свят е почти нереален...

Чуваме се внезапно, 

често говорим за други светове

и за хора, които вече ги няма.

Мисля си за тази странна орис

и на кого сме вече нужни.

...Ние, разказвачи на светове,

в повечето случаи самотни и тъжни!

Песен за губещата кауза...

Ако се замислиш, тя всъщност е печеливша. 

Защото е познала Горчилките

и цената на уроците от Живота!

Удряна е жестоко по устата.

Знае Цената и принадената стойност на

приказките...

...И на Мълчанието!

Затова я възпявам. Простичко.

За Цената на употребените хора,

а всъщност за Минало, Настояще и Бъдеще.

Пея за губещата кауза,

пея всъщност за живота...

...А останалото са приказки 

за несъстоялото се Бъдеще!

 

Закачка

Гърдите й бяха

като на Пушкин очите...

Леко раздалечени, огромни.

И понесен от тези стихии,

аз потънах в огромните бездни! 

Пасторал

На Негово Високопреосвещенство

Сливенския митрополит Йоаникий

"От слънце до слънце Бог извлича

мелодии от своите създания..."

Габриела Мистрал

Да гледаш Храма

и да те огрява Слънцето...

...Небесна, земна красота.

Колко малко трябва на Човека,

за да усети Бога и Света!

2 март 2014 г. 

 

Битие

Тя в инвалидна количка,

той кротичко си я води,

приглажда й косите

и си сресват живота.

Толкоз години бяха заедно,

съдбата тихо ги води

като два ангела в битието,

какво ли не преживели...

...Минават бавно по тихата улица,

сам Бог ги води,

две сенки за миг отлетели.

...А животът им се усмихва

и ги носи към облаци бели!

 

Като облака бял

С тънка сламка ми пиеш душата...

Анна Ахматова

Една жена в очите ми умира, 

тъгува тя за белите ни нощи. 

За изворите - жажда утолили, 

за утрото - угаснал славей.

Една жена тъгува за мига,

събиран с обич,

в толкова галактики...

Звънтящ от светлина,

от нежна радост -

отмерващ ритъма сърдечен.

Една жена тъгува,

умират в нея белите ни нощи...

...Небето цялото е в светлина, 

звездите са притихнали в листата.

Равновесие

На Павел Матев

Достигнал върхове,

болял за обич.

И съхранил най-българското слово.

Ти идваш от планински върхове,

пенливо спускаш се надолу.

Понесъл в крехкото сърце човешко,

едно съзвездие от радост и печал.

Запазил бялата хайдушка риза,

на времето в пороя оцелял.

Ти идваш с песента на чернозема,

с дочували от болка гласове.

С един Чирпан, закътан във сърцето

и с още неродени стихове.

Протягаш длан, а въздухът ухае -

от обич, от усмивки, от цветя...

...И идва най-обичаното време, 

сърцето ти да ражда красота.

Мъртвите партийни централи

Политиците не мислят

за бъдещите поколения, 

а за бъдещите избори...

Роналд Рейгън

Колко студени са тези здания,

в които се пишат партийните листи...

Колко е спарен въздуха.

И как мавзолейно е всичко.

...А тези хора говорят за живота.

И разбира се, виждат себе си.

Говорят за младите хора,

а не обичат дори децата си.

Какъв мраз вее от тях,

дори скуката би се отвратила.

...И ако случайно там влезе Слънцето, 

препарират го, за да им свети!

Завръщането на поета

На Георги Братанов

Побелял, но с душа от камбана, 

уморен се завръща поетът... 

Няма я Тунджа, а градът е смълчан 

и е тихо, и е тягостно тихо. 

Светва лампата в скъпия дом 

и антена прострелва небето... 

Ще ви потрябвам, казваше той - 

съдбата на Омир докоснал... 

Ще ви потрябвам... повтаря душата, 

а е тихо, а е тягостно тихо...

...И звучат думите - светли, пророчески 

във олтара красив на Небето!

* * *

От всички хубави жени, 

които съм опазил във очите си -

прииждат тънки сребърни стрели 

и дръзко се забиват

във гърдите ми.

И чувам стон, и радост зрее -

във вировете топли

на душата ми... 

И трепва оня чуден

камертон -

за всички хубави жени, 

които съм опазил във очите си.

 

Вариант за сбогуване

Ти си вече готов да целунеш света

и да разговаряш с него.

Тъжно е, че вече никой не говори с теб,

а и на теб не ти се говори.

Сменил се е езика, обичая, нравите.

...Единствено разбират те децата,

които разговарят с птиците и Бога,

с Небето и прашинките.

...А всички други са увлечени

от предсказания, надежди, суеверия.

И от безнадеждна суета.

А Бог се смее от сърце.

Нали е нависоко, вижда ясно.

Безсмъртен е и ни прощава всичко!

 

Кривото огледало

Нека да спрем да говорим,

нека делата ни да говорят вместо нас...

Папа Йоан XII

Всички играем ролята на рицари, 

а бронята - пропукано сърце... 

Изнемогва вече от напъни 

и от болка внезапна ще спре. 

Просто ни трябват слънчево време 

и достойни за обич дела. 

Иначе в шума на делника, 

сред куп недовършени неща -

ще тлеем бавно и сигурно, 

като строшени слънца. 

Ще лепим оттук и там, 

но няма да бъдем същите... 

...В този свят толкова бял, 

загрубяваме от бездействие!

 

Начин на живот

На Тони

Изкуство е да можеш да се радваш 

на чуждия успех и красотата... 

От болката на самотата 

да виждаш еликсира на живота...

В душата ни се срещаха със грохот 

неравните вълни на свободата, 

усмихната във утрото ни чака, 

Надеждата - добрата непозната...

Със тебе вече, толкова години 

сме част от въздуха на този град. 

Приехме и горчилки, и възторзи 

за нас това е начин на живот. 

...Простри ръка и усмихни се, 

след нас ще бъдат нашите деца...

...Богати сме със верните приятели, 

щастливи сме със нашата съдба!

Тенко Кънчев Тенев е роден на 10 май 1951 г. в Ямбол. Завършва "Българска филология" във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" през 1976 г. и висше политическо образование през 1984 г. в столицата. Членувал е в Кабинета на младия писател - София. Бил е председател на Окръжния клуб на младата художествено-творческа интелигенция в Ямбол и на литературното обединение "Васил Карагьозов". 

Член е на Съюза на българските писатели - София, десет години е бил творчески секретар на Дружеството на писателите в Ямбол, а от 2002 г. е председател на Дружеството на ямболските писатели. Член е на Националния съвет по работа на СБП извън столицата.

Удостоен е с отличието "Златен Пегас" на СБП и с Почетна грамота за принос към българската литература. Носител е на наградите: "Васил Карагьозов" на община Ямбол (1993 и 2011), "Джон Атанасов" и на специалната награда за цялостно литературно творчество (2007) на община Тунджа, на националните литературни награди за поезия на името на Дамян Дамянов и Георги Братанов (2008), "Иван Нивянин" (2016), на годишната награда на Ротари клуб - Ямбол (2015). През 2017 г. получава Почетен знак "Златен век" - печат на цар Симеон Велики, от Министерството на културата за принос в развитието на културата и по повод 24 май. През 2018 г. е удостоен с наградата "Жорж Папазов" на община Ямбол за цялостен принос в областта на културата.

Стиховете му са превеждани на руски, украински, узбекски, испански, арабски, турски и английски езици.

Автор е на двадесет и четири поетични книги.