Стихотворения от поети партизани
/ брой: 175
Скъпи читателю!
Преди години моят дядо Бойчо Иванов, командир на Шуменско-Преславския партизански отряд, ми предаде ръкописа на своята книга със спомени, която обещах да редактирам и подготвя за печат. Той вече не е между живите, а книгата засега не успявам да издам. Но тази седмица в приложението за литература, изкуство и култура представям малък откъс от нея - събитията около 9 септември в Шумен. Във връзка със светлата дата да си припомним и стихотворения на поети партизани, загинали за свободата.
Приятно четене.
В такава нощ...
Цветан СПАСОВ
В такава нощ ще ме загубиш.
Ще писне сова в мрачината
след писъка на вражите куршуми...
На гроба ми цветя ще носят
другарите. Ще плаче майка ми
и ще нарежда скръбно спомени.
В градината ще цъфнат макове.
Животът ще блести с възторзи.
Щастливо ще се любят младите...
Ела последен път на гроба ми
и разкажи, че моите илюзии
се сбъднаха така разкошни!...
В такава нощ ще ме загубиш.
Ще писне сова в мрачината
и пак ще стане много глухо.
Другари
Христо КЪРПАЧЕВ
Под нас реката с грохот разрушава
оковите на тежки ледове,
а слънцето през облак поздравява
напъпилите вече цветове.
Потънали в народната тревога,
на калната земя лежим
и на живота с логиката строга
размирни планове кроим.
В тях смело блика робската стихия,
тъй както долу мътната река.
И слънчев блясък пъпките им пият
и в пролетни цветя цъфтят.
Дерзай, другарю, нека сме бездомни,
безследно дните нека си текат,
с куршум жандари нека да ни дебнат,
бесилки черни нека ни коват!
Смъртта от дивите чакали
да срещнем с огнени сърца!
Че в нашта кръв ний слънце ще запалим
да грей свободно над света.
Вечер
Иван НИВЯНИН
В такава хищна, звездна вечер
врагът ще стреля стръвно в мен;
ще лайне куче надалече
и аз ще бъда повален.
За мен другарите ще страдат,
ще ме накичат със венци;
на почет ще стои отряда -
ще бдят един след друг бойци.
Самичка мама ще узнае -
сиротна в бедната ни къща, -
насън вретено ще мотае
и нишката му ще се скъса.
Тя в тоя миг ще се събуди
и вече няма да заспи:
тъй цял живот ще бъде будна -
за мен ще плаче и скърби.
В такава хищна, звездна вечер
врагът ще стреля стръвно в мен;
ще лайне куче надалече
и аз ще бъда труп вдървен.
Ще минат дни - в строеж огромен
народът ни ще е зает;
но той за мен ще пази спомен,
за мен - героя, млад поет.
Моята песен
Атанас МАНЧЕВ
Води ме, моя стройна песен,
води ме, мой възторжен стих!...
След тебе, в тая мрачна есен,
ще тръгна пламенен и лих...
Литни над родните полета,
запей над скръбните села,
разсей вековната несрета
и тези ниски небеса!...
Ще срещнеш в пътя си метежен,
о, моя песен, тъмнини,
ще чуеш вопъл безнадежден
и смъртен хлад ще те рани...
Не спирай ти обезверена,
крила недей отпуща ти;
стани в разгрома възродена
и пак към слънцето литни...
Води ме, моя волна песен,
води ме, мой възторжен стих!
След този хлад и мрачна есен
те следвам пламенен и лих.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.