Стихотворения от Петко Каневски

От редактора

Скъпи читателю! 

Нека започнем 2022 година с поезия. Затова в приложението за литература, изкуство и култура представяме част от стихотворенията на Петко Каневски.

Приятно четене.

Опасно честно

На Мая и чичо й Никола... Вапцарови

Опасно честно е да бъдеш честен.

Върхът на копието значи Свобода.

Но Дон Кихот, безпаметно злочестен, 

днес в Идеала няма никаква следа.

Да бъдеш Истина е пак опасно честно. 

Горчи отвсякъде морето от Лъжа.

Защо ли, Господи, създал си ни отвесно, 

а хоризонтално сме в беда подир беда?

Да пазиш вярата си е опасно честно

през изкушения - примамки на греха.

Така предателите се познават лесно - 

очите им са леден пристан на страха, 

отдавна в бездни някакви вторачен...

Но пътят на голготите нагоре е един!

Над него Ботевият гарван още плаче 

опасно честно подир всеки божи Син!

Русия

На Гочо Желев

Откак се помня, все Русия е виновна

за всички кризи, за слънчевите затъмнения.

Победата над Бонапарт и Хитлер е греховна,

защото е оставила болезнени съмнения

в престола папски за правдата голяма,

че милионите убити са просто репетиция

за господарите световни, дето все ги няма,

а светят с отразената Хеката на амбицията,

че те са боговете всемогъщи на земята,

друг Господ няма, а Русия е "от злото",

че пази Вярата си православна, свята,

и по толстоевски е мостът към доброто.

Русийо, ти предречено разковниче на Бога,

свърши си мисията и отърси света от нищетата!

"Разделяй и владей" е старозаветна строгост.

Единствено промяната е знак за Свобода!

Днес

На поета Тенко Тенев

Твоята Тунджа и моята Марица

Плачат за Индже и Петко войвода.

Родината, като уплашена птица

бърка посоката към небосвода.

Към Светлината, в стъкла все се блъска

и няма изход в туй смутно време

радост посърна и младост дръзка

от празни надежди за мъдро племе

за горди потомци на генерали 

свели английските флагове бойни,

уж сме юнаци, а не маргинали,

а си оставаме кухненски воини.

Знам, ще кажат: - Времената са други

Пишурки разни от интернета

Жадни за слава, болни влечуги,

сеят раздори страх и несрета.

А ние, братко, теглим хомота

в памет на мъртвите бием камбани,

да не забравим солта на живота

дето люти в народните рани!

Планински венец

На Веселин Ракчевич

Гора ли Черна, или Черна си гора,

не знам защо зоват те небесата,

но знам, че Негош ти е Цар - Зора,

а Ловчен - космодрум на Свободата!

Старопрестолно Цетине и Будва днес,

и Котор с броеницата на Ной

пазят непреклонната ти чест

с Подгорица. И питам кой

роден безумец ще опита да 

разплете планинския венец - 

оплетен от небесна свита

платен с нерадостен агнец!

От полк е повече един поет,

когато думите му са от кръв народна

По силата на Господ съм нает

Да кажа: Гората Черна е Свободна!

Увеличи шрифта на любовта

На моя внук Калоян

Пораства Любовта, пораства

огромен става белият й шрифт

несметни - нейните богатства, 

по-силен тънкият й щит.

Разбива всичките страдания

Тя шества с радостния Вик

превърнал Словото в предания,

че то лекува и е щик!

Съблечена лъжата не вирее

И губи сила всяка власт,

когато любовта живее

в най-съкровеното у нас. 

И незабележимо ни повдига

към Божията светлина

с любов до Любовта се стига

и тя е пътя към Дома!

Попитай хляба

На проф. д-р Людмил Бояджиев, кардиолог, спасил хиляди животи

Попитай хляба за цената на надеждата, 

на зърното за деветмесечната тъмна нощ,

когато всичко равно и безизходно изглежда

под купола на цялата вселенска мощ.

Попитай го, кога е нафора, кога е залък, 

тъй труден за преглъщане дори и в глад!

Кога въздига и кога човека прави малък, 

посял в историята рай или пък ад.

За нищетата питай по отрупани трапези.

За ценността на малките изсъхнали трохи.

Попитай хляба и за душите на онези

с неразорани бурени в духовните лехи.

Попитай хляба как зърно в него диша,

как Сътвореното не спира своя ход. .

Покълва житото. И аз за хляба пиша...

С надеждата да нахраня целия народ.

Светлоносец

На художника Владимир Пенев

Рисувай, художнико, на ръба на страха,

чадърите на лунната усмивка,

щади боята след горчивата запивка,

танцувай с четката, изтупвай от праха

въздишката на Бог във пълнолетие;

нудистки плажове, облечени в златисто

събличат мислите, поставят ги на чисто

и боси хукват в залезно столетие...

А ти си само ехо от сълзата,

покрила хоризонта със очакване

дали си Вяра срещу вечното оплакване,

или ще пиеш алкохола на тъгата?

Чисти излишното, дълбай сърцевината

в зрънцето е сакралното разпятие.

Хармонията е божествено понятие -

на Богу милите изпраща Светлината!

Вечерна проверка 

На поета Трифон Митев

Времето за вечерни разходки изтече,

за вечерна проверка Отечеството тръби:

и е време мъжете да се изправят вече - 

едноминутни мълчания са наш`те съдби.

Знамената си свили, скрили хоругви,

примирено утихват в следвечерния град.

Време за чест е! Стига сме се погубвали!

Стойте изправени пред честта на парад!

Стойте изправени, дръжте съдбите си - 

Те са ви знаме пред Бог, те са ви страж.

Трябва да светят! Бог чете ги в очите ви.

Вечерна проверка - кураж, за утро кураж!

Героите не са уморени

На Веселин Милев

Една наздравица. И още две по две...

Избраници главят нощта за булка.

Премятат булото на онемялото небе,

изтрива мрака мъничка светулка.

Изригва смях, като възторжен ек

от пълна с много героичност маса.

Героите са пришълци от миналия век, 

осъмвали са пъти на крилете на пегаса.

И не робуват вече на красиви пози

отдавна времето са спрели до асмата,

разказват подвизи след титанични дози

в истории с патина и опазена позлата.

На сутринта е сънна масата, но пак 

събира четата в захлас и с нови сили

подготвя се десант на идващия мрак.

По залез минах там и бяха го напили.

---

ПЕТКО КАНЕВСКИ e роден на 18 юли 1951 г. в Димитровград. Негови стихове са публикувани и излъчвани в централния и регионален печат, радиа и телевизии. Превеждани са на руски, полски, унгарски и румънски език. Автор е на поетичните книги "Виж луната", "Живот на кредит", "Звездни вулкани", "Горе ръцете". През 2011 г. издава сборника с фейлетони "Писма до дядо ми" - за годините на така наречения преход. Председател е на ГС "Приятели на Русия и православния свят", председател на Дружеството на писателите "Пеньо Пенев" в Димитровград. Член е на Съюза на българските писатели.