Стихотворения от Калоян Христов

В есента имаше...

В есента имаше нещо странно.

Уж всичко става цветно,

уж всичко грейва,

уж се радваме на последните топли 

дни преди зимата,

уж мирише на печени кестени

и печени чушки,

уж из парковете играят деца

с падналите листа по тревата,

уж се разстилат първите студени мъгли,

уж някой беше оставил роза пред нечия врата,

уж тази роза беше взета от друг

и продадена за два лева в подлеза,

уж се познаваха всички в този град,

уж се поздравяваха,

уж се усмихваха, но и 

уж се мразеха, 

уж всички вярваха в топлата есен,

уж мислим, че това ще продължи дълго,

уж не знаем, че след някой друг ден

ще останат само голите бели скелети на дърветата.

Вехтории

В стария двор

старата ябълка,

старият гюл

и старата праскова, 

старите сенки

на старите орехи,

старите вещи

и старите спомени

сега са обрасли,

сега са в забвение.

Съвпадения

Техните стъпки 

съвпадаха

на някои

пътеки.

Погледите им

се спираха на

едни и същи 

места.

Усещанията им

не се

докоснаха

никога.

Време за цигара

Всмукваше ту от дима на цигарата,

ту от аромата на тялото й.

Поглеждаше светещата пепел на

запаления фас.

Поглеждаше и светещите й очи 

в тъмното.

Гледаха го втренчено и му говореха:

"Изпуши я".

Гара

Перонът си тръгна,

влакът остана.

Букетът си тръгна,

ръцете така и не се появиха...

Релсите гледаха смутени

ръждата си.

Дъждовно

Капеха ритмично капки

в една наполовина пълна кофа.

Стичаха се от покрива

на голямата къща,

който лежеше тихо

между липите.

Капеха често тези капки

и понякога капеха бързо,

понякога бавно,

но често си капеха.

На покрива седеше момиче

с наполовина празни очи,

с наполовина излети сълзи.

Дълбината на времето

Изгубен миг

изтръгнат стон

заглъхнал вик

изгубен глас

из пустошта.

Изтекла вода

отнета вода

подарена жажда

назаем.

Откровение - наполовина

написано

половин лист хартия

ръждясала писалка.

Изписан тефтер

отписан тефтер.

Наполовина нарисуван

портрет

засъхнала четка с боя.

Изгубен миг

изтръгнат стон

изгубен глас

из пустошта

снове край нас

върнете го.

Изложба

Спомни си за онези картини,

които преди време видя

в малката галерия -

на ъгъла между натоварения

булевард и тихата тясна уличка,

на която имаше две-три улични лампи, две-три улични кучета,

две-три котки и две-три пейки.

Спомни си за галерията, за изложбата, за картините, за хората. 

Спомни си, че на входа беше срещнал един впечатляващ портрет. 

Шедьовър...

Спомни си, че не можеше да го купи...

Пръв поглед

Видях те в сряда.

В четвъртък ти ми се усмихна.

В петък помирисваше три червени рози.

В събота се разхождаше из цветните алеи на парка.

В неделя мълчаливо седеше на пейката, опряла глава на едно рамо.

В понеделник ръцете ти бяха обхванати от други, а устните ти изпитваха странно усещане.

Във вторник се усещаше променена, допълнена, изпълнена, нетърпелива.

В сряда вече знаех, че ти ще си такава каквато си днес - ще помниш тази сряда,

а аз предната.

***

Дълги влакови релси.

Една жена лежеше

върху тях.

Чакаше своя принц

да я спаси.

Никой не дойде.

Дори и влакът.

Снеговалеж

Снежинките, които падаха

върху него 

се топяха, щом се докоснеха до тялото му, 

а тези, които попадаха 

върху нея -

стояха дълго и се задържаха там.

***

плачеща върба

в короната й

момиче

***

Падащи капки 

в калта.

За някои народи - 

звезди.

Посрещане

тънък сняг

пред него-

неговите стъпки

зад гърба му -

нейните

Калоян Викторов Христов е роден в град Габрово през 1997 г. Средното си образование завършва в Националната Априловска гимназия, училище със силни традиции и висок просперитет в областта на хуманитаристиката. Профилът, който е завършил, е български език и литература, със специални предмети - журналистика, риторика, народопсихология... Днес учи в Софийския университет " Св. Климент Охридски" във Факултета по славянски филологии, специалност българска филология. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com. През 2018 г. излезе първата му книга с поезия, която се казва "Съвпадения".