Антология
Поезия
Стихотворения от Иван Христов
/ брой: 230
Съдбо моя
Съдбо моя,
във очите ще те гледам,
ще се вслушвам в
тайнствените твои думи.
Ще съм с теб в страданията ти.
Ще споделям радостта ти.
А ти ми посочвай верния път.
Води ме,
не изпускай
ръката ми слаба.
Вечно в тебе ще вярвам,
ти единствена не си ме предала.
През тъмни очила...
През тъмни очила
се взирах във лъжата.
С мастило от гняв
чертаех образа?...
А тя се усмихваше, докато
безочливо откупуваше
поредната илюзия
за истинско приятелство.
В памет на Мартин
Небето запази тишина.
Слънцето ококорено залязва.
Нейде ято птици се приготвя -
да те последва в най-дългия ти път.
В дни като този, вятърът се е скрил
и дори шумът наоколо отсъства...
Всички са насочили поглед
към Усмивката,
която полетя.
***
Приличаш на сълза,
която всеки момент
ще капне върху дланта ми -
солена и чиста
с форма на сърце...
***
Искам -
да проправя път в тишината,
и да намеря думи,
с които да изкажа
слабостта си.
Искам цялата Вселена
да поплаче с мен,
докато диво тършувам
из мечтите си.
Нуждая се да зърна
най-далечната от тях.
Искам тя да ме утеши.
Добър вечер, безпомощност
Добър вечер, безпомощност!
Добре дошла в моя свят!
Настани се удобно,
не бой се!
Извиках те с ясна цел.
Вземи за себе си,
всичко от мен.
Погълни онази моя ярост,
отърви ме от дълбоката тъга!
В пепел
превърни
всичките проклети мисли.
И защо - не питай!
Отговорът е в цветната безкрайност.
Остави единствено сърцето ми -
едничко
то да се изгуби
в ритъма на тишината.
Луната
Колкото поети са се вдъхновявали от луната,
толкова определения са й пришивали.
А тя е мигновена,
и няма нужда от описание.
Няма нужда от думи,
които да рисуват кристалните й очи.
Не са необходими камери и обективи
които да снимат образа й...
Няма нужда и от стихоплетци,
рими да извайват...
Тайнствена и несравнима,
луната е пазител на нощта
и единствен път към Вечността.
Когато водата се превърне в лед...
Когато водата се превърне се в лед,
когато Слънцето застине и завинаги изчезне,
когато от небето студ свиреп безспирно завали -
тогава ще се преродя,
за да потърся и намеря, изгорялата в топлината
моя същност.
Маската на лицемерието
Ако пребориш дявола с безразличие
и го оковеш в кървави синджири -
ще свалиш от лицето си
маската на лицемерието.
Тогава ще поемеш въздух,
за да се пречистиш
с полъха на студовита
зима
и ще отпиеш глътка коняк -
за ново начало.
***
Вечер -
свалям фалшивата си кожа
и поглъщам доза истинност.
Броя на пръсти
заблудите си
и се надявам само
нощта да е мъдра.
Иван Христов Христов e роден в гр. Габрово през 1990 г. Завършва Националната Априловска гимназия, а впоследствие ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност "История". Има издадени две поетически книги "Мигове на вълнения" (Фабер, 2013) и "Усмивка, смут и път" (Фабер, 2016). Съосновател и част и редколегията на литературния сайт Tetradkata.com.