17 Юли 2026петък16:09 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Поезия

Стихотворения от Гергана СЛАВОВА

автор:Дума

visibility 244

ГЕРГАНА СЛАВОВА е доцент, д-р по икономика към Икономическия университет във Варна. Родена е през 1976 г. в София, но живее и твори в гр. Варна. Към настоящия момент има над 120 икономически публикации и 4 самостоятелни художествени книги: стихосбирките "Размисли на глас" (2015 г.), "Кодът е безкрайност" (2020 г.), "В очите ти гледам, живот" (2023 г.) и есеистичната "Лекции по мотивация и родолюбие" (2021 г.). "Усещане за криле" (2026 г.) е нейната пета поетична книга. Тя има участие в над 46 художествени литературни алманаха както с поезия, така и с есета и разкази. Печелила е призови места от национални конкурси за поезия. Член е на Съюза на българските учени и на Съюза на българските писатели. Нейни стихотворения са публикувани и превеждани на английски, руски, румънски, гръцки и италиански език. Има написани и няколко литературни критики, участва в представянето на книги на български и чуждестранни автори във Варна.


Отворено писмо до морето

Още за първи път щом те видях,
аз се влюбих в безкрайната шир.
Твоите къдрици от бели вълни
стигнаха чак до душата ми чиста.

И в този свят за миг се роди
любов нова, жива, пречистена.
Всяка тъга в мен ти разтопи
с красотата своя - единствена.

С дъха ти почувствах звезди
как слизат на ято при мене -
сякаш хаоса в мен подреди
и ми дари билет за безвремие.

Тази любов не е като другите.
Тя е много, много различна.
Вълните ти ми дават криле
и с порива им мечтите ще стигна.



Морско момиче

Да, аз съм момичето,
което излиза от морските пръски
на пенливите, бели вълни.
Прегърни ме, обвий ме с пръсти,
в топлия слънчев скут ме вземи.
И не питай колко дълго
за теб съм мечтала на сън.
Приседни, отдъхни си първо
и разкажи ми за всичко навън.
Морето бурно е моя съдба -
вързан е пулсът ми към вълните,
затова е тази аритмия, но... ти ела.
Двама с тебе ще покорим дълбините -
и в дълбокото има красота,
не само на високото в планините.
Ти инстинктивно знаеш това
и затова толкова силно горят очите ти.
На която и посока да ме отнесе,
животът отново до мен те довежда:
до брега на немирното Черно море.



Виждал ли си?

Виждал ли си развълнувано море
как вечни приказки разказва?
Как се смее и плаче като дете,
а после като феникс се преражда.
Чувал ли си - как бучи,
как страшно все бушува?
Вълните му - живот са,
който в миг се руши
и после от нищото
се ражда и щурмува.
Обичал ли си огнено море,
в което слънцето се къпе,
разплело плитки руси на дете,
което и в причастие ще встъпи.
Животът ни е днес това море...
Годините и дните...
Долавям го от първите си часове...
От пяна само е създаден този свят.
От пяна на вълни, които се разбиват,
но със своя силен и гръмовен глас
морето вика ги и те не си отиват.
Прераждат се отново те в сълза
солена, огнена, гореща,
в която цялата земя
своя миг с любов усеща!



Равносметка

На брега безмълвно стоя.
Не искам да повярвам,
че всичко приключи...
Трябва да има надежда,
навярно следа, че човек
тук е бил и тук се е учил.
Вълните изграждат стена
и се блъскат в мислите ми
сто хиляди въпроса...
Аз не вярвам, че всичко
започва и свършва така.
Важно е тирето между
началната и крайната дата.
Дали то е просто черта
или говори за щурм,
достигнал до желаната кота.



Въпроси

Защо се раждат и умират дните
досущ като морските вълни?
Разбиват пяната си сърдити,
докоснали брега на нашите души.

Защо морето е така магично,
като животът ни безценен тук.
Усещам пулса му ритмичен,
донесъл ехо на вселенски звук.

Какъв е кодът на Земята?
Навярно има, има кислород,
но невъзможен той е без водата -
участник пряк в човешкия живот.



Вълшебство

Всеки ден от живота е миг,
който отлита безследно.
Без диря, без подвиг велик,
стопява се така ненадейно!
А какво остава след нас?
Спомени, деца, копнеж...
Животът - отнема ни всичко,
но в кръвта, пулсира, тупти,
диша, живее - тя, ЛЮБОВТА!
Жива нестинарка, тя трепти
като вятър и надежда свята.
Не вярваш ли, чуй как шепти.
За нея са всички песни на Земята.
Погледни в очите й - звезди.
Парещи, горещи въглени.
Сърцето й пламти, гори -
и ражда нови Вселени за влюбени!



Пред огледалото

Времето - този безпощаден каубой,
който с ласо поваля всяка минута
и притиска възела все по-близо,
по-близо и по-жестоко...
А в прерията на живота
конниците изчезват един след друг.
Стоп! Забързан каданс!
Научи се да живееш по-бавно. Имаш нужда.
Имаш нужда от повече въздух!
От повече на брой вдишвания!
Имаш нужда от истински приятели!
От една прегръдка, светла и дълбока...
Остави небето!
Понякога е по-добре да е високо!
И не крий крилата си -
когато дойде моментът, ще ти потрябват!



Светъл спомен за татко

Смокинята има ръст
три пъти по-висок от моя.
Спомняш ли си, татко?...
Засяхме я заедно в двора,
когато стигах до рамото ти.
А днес тя протяга клони,
точно като ръце,
нагоре към небето
и се моли заедно с мен
да видиш през светлината
лицата ни...
Моето, обсипано със сълзи,
а нейното със смокини...
И двете те чакаме,
когато вечерта разтвори
в прегръдка своите длани
да слезеш на Земята
и да си откъснеш
от най-сладките смокини,
тези, които зася в душата ми.



За онази любов

За онази любов,
която не моли, не пита,
а като слънчев зов
и като буря връхлита.
За онази любов
силна, безпощадна, жива,
неприличаща на лов,
а на танц на самодива.
За онази любов,
която един път се ражда
и е твой благослов,
и е утринна жажда.
...За нея думите
са малко, малко, не стигат.
Преплитат душите
и в една ги издигат.



Вярата

Къде е ключът към вселената?...
Отворени длани са пространствата.
Недостижими са понякога чудесата,
но се събират и живеят във вярата.
Тя е топла и уютна като дреха.
Само с нея сме уверени и смели.
Тя е нежната ни обич и утеха,
щом живее трайно в пулсиращи вени...
Тя сама да ни издигне може
сред космически галактики и прах,
само с нея можем шеметно
да достигнем до далечен свят без страх.



България

България е вълшебния звън на камбани.
Великият подвиг на всички герои.
Гласът на чанове и нишката на гайтани.
Кръвта и завета на предците твои.

Но тя е и духът, и дъха и на младите - 
пръснати в огромния свят, по чужбина
и далеч зад пределите на границите й,
но носещи в себе си свята Родина.

И днес България е там, където реката
до българска реч с любов те отвежда
далеч, но свети и топли в душата 
„Върви, народе“ със свята надежда!

И знам, и вярвам със сила незрима,
че България винаги, винаги ще я има!



На истинските ми приятели

  (Една шепа, но ги има:)
 
Без думи, само с поглед
се разбирам с хората,
които носят порив
и невидими крила.
Душите им са
светлият ни спомен
от раждането на света!

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ