Стихотворения от Благо Прангов

Благо ПРАНГОВ е роден на 1 септември 1933 г. в село Бачево, Разложко. Завършил е гимназия в Разлог и българска филология в СУ "Климент Охридски". Работил е като учител, бил е отговорен редактор на поетичното приложение на вестник "Вяра", завеждащ отдел "Култура и образование" на в. "Пиринско дело". Автор е на поетичните книги: "Кръговрати" (1980), "Пукнатини" (1990), "Същинското ми име" (1994), "Голосек" (1995), "Пирински писмовник" (1996), "Предел" (1997), "Глина" (1998), "Просека към слънцето" (2003), "С душа на трепетлика" (2008), "Между снега и цъфтежа" (публицистика, 2008), "В цедилката на трите хълма. Чуто. Видяно. Преживяно" (документални разкази за село Бачево, 2009). Член е на СБП.

Славей между нас

Светкавици запалиха ридът.
Небето се провеси върху нас.
Небето млъкна. Помрачня денят.
И славей се обади с росен глас.

Два облака - и ти, и аз -
се реем на север и на юг,
а славеят, застанал между нас,
отново ни събра един до друг...

10 юни 2007 г.


Нежни тайни

Какво си мислех ли, когато пак и пак
за кой ли път минавах през Предела?
За тебе мислех си - за обичта без бряг,
която в мойта обич ти си вплела.

Мълчаха двете горди планини -
сурови, във лавинни преспи обковани.
Под преспите - във минзухарените пелени,
втъкани са и наши нежни тайни...

27 февруари 2008 г.


Ранена сълза

Бряг скалист. Безнадежден простор.
Глухота сляпа гърлото стиска.
Сред горчивите пясъци ти си
Нефертити с изплакан взор.

Свечерява. Приижда час за
неизречени румени думи.
Но морето лежи помежду ни
като твоя ранена сълза...



Върхът на камъка

     На Лъчезар Селяшки

Къде изтича пътят ти? И за какво ли плаче
щурчето в корена на ореха омълниенен?
Белее камъкът. И вретенилото глухарче.
И ти във приливи и в отливи вграден.

Върхът на камъка в недрата на Сатовча
е хоризонт за теб в световната пукнатина.
Същински минзухар, в пръстта родопска вкопчен,
превръщаш думите във светлина.

Тук съвестта си точиш на надгробни плочи
с един и същи глас, с еднаква реч
и чуваш как във съвестта на песните клокочи
безпаметния кръстоклонест смерч.

И се възземаш в думи, в багри, в нежност -
чистосърдечен, гневен и обнадежден,
понесъл цялата човешка безнадеждност,
във виделото синьото на мама потопен...

2009