Стига вече!

Днес денят е мълчание. Пред отлетелия живот на младия Пламен, който пламна като факел по своя воля във Варна, а хората го обявиха за българския Ян Палах. Заля се с 5 литра бензин в името на по-добър живот. Във времената на гладния стомах и посечения морал някои не разбраха постъпката му. Можел да избере по-ефективна форма на протест. Но какво по-ефективно от това да жертваш живота си?!
Бере душа 53-годишният Венцеслав - баща на пет деца, който се самозапали в Раднево в отчаяние от мизерията на семейството си. Българите се палят, бесят, давят, политат от високия балкон в бездната, до която ги докара управлението на това правителство.
А правителството... обяви траур по Пламен. Обяви жалейка по изгарящото обвинение към собственото му безочие, безскрупулност, лъжи, ограбване на хората. Жалейка по онези, които то хвърли в пламъците, на които окачи примката или които тласна от високия етаж. Цинично е. Този кабинет можеше поне веднаж да осъзнае позора на своето управление и да отстъпи обявяването на траура по неговите жертви на президента. Народът би разбрал, някои биха простили. Но палачът да свиква опело и да плаче с другите над жертвата си, идва малко в повече. Ако аутодафето може да бъде ритуален знак, то поведението на кабинета не е ритуал, то е наглост. За обикновените хора, за всички нас днес не е ден на мълчание. България крещи: Стига вече!
Бог да прости Пламен и мир на душата му!