Стефан Досев: Бяхме сред първите в света по износ на електроника

Стефан Досев е роден на 9 ноември 1929 г. в София. Преди 9.09.1944 г. е бил активен участник в антифашистката съпротива. Работил е в завод "Ворошилов" - от 1955 г. постъпва там като общ работник и се издига до директор на завода в началото на 70-те. От 1983 до 1989 г. е първи зам.-министър на труда, отговаря за трудовите ресурси в страната.   

- Девети септември, колкото и да е отричан и оплюван в днешно време, си остава преломен момент в историята на България. Къде ви завари промяната, какви са преките ви впечатления?

- Тогава бях още партизанин в македонските планини, 15-годишен. Но за мен 9 септември е не само знаменателна дата, а нещо повече - тя е най-светлата и най-благодатната дата за България след Освобождението й от турско робство. И мога да се обоснова. Първо, слага край на 20-годишната гражданска война. След преврата на 9 юни 1923 г. избухва Септемврийското въстание, потушаването му коства 30 хиляди души, разстреляни без съд и присъда, а през 1925 г. след атентата са избити още 2 хиляди демократични интелектуалци. Всичко това се случва по най-подлия начин: викат го за справка, стрелят зад него или го душат. Така и Гео Милев, и много други загинаха. Ние трябва да се гордеем, че сме първи в света, които въстанахме срещу фашизма - със Септемврийското въстание, с работата след него, имам предвид 1932 г. Въпреки че Българската комунистическа партия (БРПК-комунисти) беше физически унищожена, тя успя да спечели изборите за столичната община в условията на абсолютна нелегалност и терор. И второто, 1939 г., когато идва предложението на Съветския съюз за пакт за взаимопомощ и ненападение, т.нар. Соболева акция, тя среща масова подкрепа от народа и комунистите. 

- На какво слага край 9 септември, какво печели и губи България тогава?  

- Първо, ако не беше мощната въоръжена антифашистка борба и не беше победният марш на Съветската армия, днес България щеше да бъде нещо като Княжество България след Освобождението от турско робство. Защото южната й част щеше да бъде отнета. Второ - слага се край на неимоверната мизерия на населението. Данните за нея са страшни: значителна част живее в кирпичени къщи от по 2 стаи за 6 души. Без кладенци са 57%, без тоалетни - 17%, неграмотните са 2,4 млн. души и т.н. Това са данни от Народното събрание през 1940 г... И говорят, че сме прекъснали европейското развитие! Кое развитие? Прекъснахме мизерията на българския народ и спасихме териториалната цялост на България. Дори само за това трябва да бъдат уважавани Съветският съюз, Червената армия, партизаните и въобще антифашистите. Ако съберете цифрите, имаме над 300 хиляди души активни участници в борбата през 1941-1944 г. Това е огромна армия, и то при условие, че собственото ни правителство е фашистко и съюзническо с оста Берлин - Рим - Токио.

- След 9 септември е времето на индустриализацията, развитието на селското стопанство. Как се промени България? 

- Такъв ентусиазъм, какъвто видях у хората след завръщането си в България, е труден за описание. Не гледаха каква заплата получават, просто горяха от желание да възстановят по-бързо икономиката и да изпълняват завета на Георги Димитров за 10-15 години да постигнем това, което другите са постигнали за столетия. И го направихме. Трябва да кажа, че кипеше всеотдаен труд - и доброволен, и платен, и неплатен, само и само да се строи. И България стана наистина една силна и уважавана държава със съвременни икономика, наука, образование и социална система. 

- Как се разви икономиката на страната? 

- В София се развиваха най-добрите ни предприятия и оттук започнаха да се изнасят производства и цели заводи из цялата страна за едно хармонично развитие на производителните сили. Имаше и съветски специалисти, които предаваха своя опит от строителството, от развитието на производството в СССР. Ние за може би 10-15 години достигнахме върхове в индустриалното развитие в света. Мога да ви кажа един пример. В Хановер на традиционната изложба за техника се показват само най-добрите индустриални произведения, които на други изложби не са представяни. Там през 1981-82 г. ние спечелихме с наш струг-робот златен медал. Златен медал по машиностроене, това се съизмерваше с всичките постижения в света. Ето това говори за научно-техническия прогрес, който сме постигнали, не просто да работим нещо. 

Или да вземем електрониката - България изнасяше електронна продукция и бе първа в света по износ на електронна продукция на глава от населението. В София овладявахме лазерна техника, лазерни източници. В Европа още нямаше лазерна техника, имаше "Хюлет Пакард" в Съединените щати. Това производство също беше в София, после се раздели - една част остана в столицата, другата отиде в Пловдив и там с лазер рязаха по няколко сантиметра стомани. Сега всичкото това е унищожено... 

В София усвоихме радиолокационни станции за морска и речна навигация. Морската навигация по съветска документация, речната - наша разработка, едно също много високоотговорно произведение, защото трябва да отговаря на условията на морския регистър и при всякакво влошаване, при наклони, трябва непрекъснато радарът да работи, да дава информация. Т.е. имахме и електроника, и механика на високо равнище. А да не говорим, че при каростроенето държахме 16% от световния пазар на кари и мотокари. 

Изчислителна техника: тя произлезе от "Ворошилов", завод "Електроника", ИЗОТ. Измамно е това, което се говори днес, че била дефектна структурата и системата ни. Всичко беше на много високо равнище. И "Кремиковци" беше на високо равнище. Тодор Живков лично се интересуваше за проблемите на "Кремиковци"...

- Според пропагандата днес социализмът е рухнал заради липсата на такова развитие, за което вие говорите. Представят го само в негативен план - застой, репресии, диктатура...

- Фактите няма как да бъдат заличени. В България имаше курс на ЦК на партията за интензивно развитие. В този курс, когато аз бях секретар на градския комитет и отговарях за икономиката, на основата на комплексната механизация и автоматизация, която проведохме, за 10 години постигнахме темп от 2-3 пъти увеличение на промишленото производство и абсолютно съкращаване на 30 хил. души, заети в индустриалното производство - ето ви нагледен пример. 

Освен това експериментирахме в София дългосрочното планиране. Стигнахме до извода, че петилетният план е недостатъчен за развитието на икономиката, тъй като инвестиционният цикъл е 7, 8, 10 години. И тогава ние задължително, използвайки властта, която партията имаше, въведохме разработка на дългосрочно планиране - 10-15 години, във всички промишлени предприятия, с техните виждания за развитието, за необходимите средства, техника, технология. И всеки план на отделното предприятие бе съгласуван със съответното министерство и ресурсно осигурен, а не пожелания да се отправят. 

Така че мислено е, работено е. Но не искам да кажа, че всичко е идеално, това също не е вярно. Платихме скъп данък на някои сериозни грешки - основно в политическата система и в стимулирането на икономиката. Ще спомена за бригадната организация - равнение по средняка или по слабака. Тази дейност се поръча на хора, които нямаха понятие от производство. Тези грешки трябва да се знаят, за да не се повтарят. Но не може да се отрече, че този период, социалистическият, е най-благодатният за развитието на България във всяко отношение - наука, производство, изкуство, култура. ООН дори ни класира на 24-то място в света по качество на живота като развита държава.

А някои забравят, че бяхме и космическа сила. Приборите, които изпращахме в Космоса, бяха наши разработки. И до ден днешен въпреки всичките издевателства над БАН те работят и наши прибори летят на всички космически кораби. Да не говорим, че имахме такова селско стопанство, което нямаше аналог в Европа. И когато идваха емисари от Запада, тихичко на ухото ми казваха: "Не пипайте селското стопанство. Не си пипайте социалната система. Много са добри." Нашето селско стопанство беше на изключително високо равнище. Сега говорим за биопродукти, тогава в България всичко беше биопродукт, нямаше отровни храни. Нашата хранителна промишленост произвеждаше храни и за космонавтите.

- В момента у нас почти всичко се внася.

- 80% според статистиката се внася. Но сега в България вижте какво става - отровен е въздухът, отровена ни е земята, отровена ни е храната, всичко ни е отровено. Затова имаме недъгави и болни хора и уроди се раждат, защото по някои изследвания 50% от заболяванията в човешкия организъм са от неправилното хранене и вредните храни. Сега всичко е отровено. И цените растат. 

Хвалят се - много е добре. В статистиката се пропуска вторият момент - казват с толкова е пораснала заплатата, ама не казват, че разходът за живот изпреварва нарастването на заплатата и абсолютно, и относително народът обеднява. 

- Виждате ли изход и светлина в тунела?

- Има решение и това решение се състои в нов модел на управление, при който има жестоки принципи - да не се увреждат хората, да няма експлоатация на човек от човека, природата да се защитава. Като казвам природата, ще посоча, че сме вече на прага да унищожим живота на планетата заради алчността на монополите.

- А специално за България?

- Трябва да се започне от обединяване на усилията за подобряване качеството на живота чрез внедряване на евтини, безопасни и достъпни технологии за снабдяване с енергия, храни, вода, медикаменти, жилища - всичко необходимо за живота на обикновения човек. Като първа стъпка това да се случи смятам, че е необходима промяна в дейността на съществуващите партии - така че да не могат да си поставят цели, различни от интересите на обществото, и да носят отговорност за дейността си.