21 Декември 2024събота17:56 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Статуквото им дойде до гуша

Големи изненади дебнат на президентския вот във Франция

/ брой: 74

автор:Кристиела Симеонова

visibility 2814

Тежко икономическо положение. Една четвърт безработни младежи, а голяма част от щастливците с работа трудно си намират постоянна, както и доходоносна и перспективна като на своите родители. Ислямски тероризъм, неведнъж ударил страната през последните години. Тези проблеми във Франция се трупат отдавна, но нито традиционните десни, нито традиционните леви управляващи успяха да ги разрешат. Неслучайно и настоящият президент Франсоа Оланд се "радва" на над 70-процентно неодобрение. Заради неадекватната му политика както вътре в страната, така и извън.
Холандия, Франция, Германия - изборите в тези три влиятелни страни са определяни като ключови за развитието на Евросъюза. Е, вотът в Холандия мина и евролидерите въздъхнаха с облекчение, че холандците проявиха здрав разум и не допуснаха крайнодесни да вземат властта. Поуспокоиха се, че след тези и изборите в Австрия миналата година евроскептичната тенденция е преобърната. Да, ама не - защото макар че не записаха очакваната победа, крайнодесните на Герт Вилдерс, освен че увеличиха местата си в парламента (с което не могат да се похвалят управляващите консерватори на Марк Рюте), се наредиха на едни позиции с партии от традиционното ляво и дясно. Това няма как да бъде наречено преобръщане. Тенденциите са повече от ясни, стига да има кой да ги проумее и да ги вземе на сериозно...
Сега погледите са вперени във Франция - един от локомотивите на Евросъюза, заедно с Германия. На 23 април френските гласоподаватели ще отидат до урните в определяния като най-непредсказуем вот от последните години. Седмица преди изборите 34 процента от френските избиратели не са решили за кого да гласуват. Според експертите на агенция "Одокса" това е рекорден показател в историята на съвременна Франция. Много от имащите право на глас пък ще си останат по домовете. "От 30 години следя отблизо френските президентски избори и никога не съм виждал такива като предстоящите", казва Филип Марлиере, професор по френска политика в Юнивърсити колидж - Лондон. Близо една четвърт от френските гласоподаватели решават в деня на изборите за кого да дадат своя вот.
Едно на тези избори е почти сигурно и то е, че традиционните партии - социалистическата и консервативната, които са на власт от основаването на Петата република, може да бъдат елиминирани на първия тур от т.нар. антисистемни играчи. Друг е въпросът обаче колко антисистемен например е любимецът на медиите младокът Еманюел Макрон, определящ се като центрист, бивш министър в правителството на Оланд. Не стоят ли всъщност зад банкера от "Ротшилд", обвит в романтично-бунтарска опаковка, същите онези, които дърпат конците на традиционните леви и десни политически играчи?
За разлика от изборите за президент през 2012 г. днес електоратът не е обединен около ляво и дясно, доста разпилян е. И отново изникват добре познатият въпрос "Защо?" и проблемът за дискредитиралите се традиционни партии. Настроенията на французите, макар и в различен край на политическия спектър, са обединени от едно - желанието да сложат кръст на статуквото. Показаха го още на първичните избори вляво и вдясно. При социалистите бившият премиер Манюел Валс отпадна за сметка на не толкова популярния Беноа Амон. При консерваторите бившият президент Никола Саркози пък дори не стигна до балотаж. Освен това трима от петимата водещи кандидати са от т.нар. нетрадиционни партии, другите два - Фийон и Амон, пък не са били в центъра на своите партии. Все факти, които подчертават нуждата от сравнително нови лица в голямата политика.
На Еманюел Макрон отреждат победа на втори тур срещу лидера на "Националния фронт" Марин льо Пен социологическите проучвания. Сега някои проучвания дават около 24 процента за Льо Пен на първи тур, срещу 23% за Макрон. Само че крайнодесните гласоподаватели при запитване не казват за кого ще гласуват, така че изненадите не са изключени. Не може и със сигурност да се твърди, че крайнодесният кандидат няма да е следващият френски президент - най-ужасяващият кошмар за ЕС! "Ако социологическите проучвания продължават да натрапват Макрон като безспорен победител на балотажа срещу Льо Пен и ако пресата също не спира да тръби това, тогава нещата може и да се преобърнат", споделя политологът Стефан Вааних в интервю за "Дойче веле". Според него това може да накара много от гласоподавателите на Макрон да не отидат до урните, сигурни в победата на кандидата им. От друга страна, Льо Пен и "Националният фронт" имат верни поддръжници, а може да мобилизират и други в зависимост от разпределението на гласовете след първия тур. Така че преувеличените успехи на практика неизвестния до 2012 г. Макрон и основаното му едва миналата година движение "Напред!" крият изненади. Неочаквани обрати може да донесат и скандалите, белязали кампаниите на Франсоа Фийон и Марин льо Пен.
Социолозите се провалиха неведнъж в своите прогнози. Резултатът от референдума за "Брекзит" и изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ са ярки доказателства за това. Имайки предвид границите на статистическата грешка, четирима кандидати - консерваторът Франсоа Фийон, центристът Манюел Макрон, левият кандидат Жан-Люк Меланшон и крайнодесният Марин льо Пен, са в позиция да бъдат сред двамата, които ще се изправят един срещу друг на балотажа. Едно от последните проучвания на "Дойче веле" нарежда кандидатите по следния начин: 24 процента за Льо Пен, 23 за Макрон, 18,5 за Фийон, 18 за Меланшон, като според други анкети кандидатът на "Непокорна Франция" дори изпреварва консерватора и се нарежда трети. Впечатление прави, че в тези сметки не присъства кандидатът на социалистите Беноа Амон.
На финалната права Меланшон, определящ се като автентичния социалистически кандидат, се нареди сред фаворитите. Ярка реакция на това е фактът, че фаворитът Макрон започна доста яростно да го атакува, твърдейки, че Меланшон няма да изпълни предизборните си обещания. "Той иска разрушаването на Европейския съюз, на Европа, която ни защитава...", твърди Макрон. Това обаче не отговаря съвсем на истината. Меланшон е против Евросъюза в този му вид, убеден е, че Европа ще оцелее само ако се реформира, той иска Франция в един реформиран ЕС.
Меланшон остро критикува президента Оланд и канцлера Меркел за подкрепата им за американските удари в Сирия. "Ако искате мир, внимавайте как ще гласувате", заяви той, цитиран от Блумбърг. "Видяхме как президентът и германският му колега дават пълната си подкрепа за престъпните и безотговорни действия на американския президент. Не забравяйте това, когато отидете да гласувате", призова кандидатът на "Непокорна Франция".
Според цитираната анкета на "Одокса" най-много нерешителни кандидати има в лагера на левите гласоподаватели. 43 процента са колебаещи се кого да подкрепят, Беноа Амон или Жан-Люк Меланшон - ситуация, която потвърждава разделението вляво. Допитването показва, че именно в тази група до последния момент е възможно преливане на гласовете от един към друг кандидат, така че процентите на Меланшон може още да се увеличават. А до изборите остават пет дни - достатъчно време за размествания.


Другите кандидати

Още шестима кандидати ще участват на изборите в неделя.
46-годишната Натали Арто от "Работническа борба" обещава да спре съкращаването на работни места, да повиши заплатите и пенсиите до 1800 евро.
59-годишният Франсоа Аселино от "Популярен републикански съюз" ще настоява за излизане на Франция от ЕС, еврозоната и НАТО, за ренационализация на голямата индустрия и частните корпорации.
Жак Шеминад, на 75 години, бивш държавен служител в министерството на икономиката, иска край на ЕС и напускане на еврото.
Никола Дюпон-Анян е на 55 години, кандидат на "Стани, Франция", също иска напускане на еврото и ЕС. Настоява за по-високи етични стандарти при избирането на хора на високи и отговорни длъжности. В центъра на външната политика той поставя борбата срещу джихадисткия тероризъм.
61-годишният Жан Ласал е независим депутат, който иска предоговаряне на европейските договори. През 2006 г. проведе 39-дневна гладна стачка в опит да спаси 140 работни места в един завод. През 2013-а извървя 5 хиляди км през Франция.
Антикапиталистът Филип Путу, на 50 години, ако стане президент, ще намали пенсионната възраст на 60 години, ще редуцира работната седмица до 32 часа, ще направи безплатни и общодостъпни аборта и контрацептивите.



Льо Пен, Макрон, Амон, Фийон, Меланшон - как ще ги наредят френските гласоподаватели?

Има ли нелегален внос на добитък от съседна страна

автор:Дума

visibility 4410

/ брой: 244

Неизвестна болест покоси 200 овце във ферма в Карнобатско

автор:Дума

visibility 3554

/ брой: 244

65% срив на чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 3701

/ брой: 244

Банките уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити

автор:Дума

visibility 8188

/ брой: 243

Путин готов за диалог с Тръмп и Зеленски

автор:Дума

visibility 3960

/ брой: 244

Русия без условия за преговори с Киев

автор:Дума

visibility 3897

/ брой: 244

Белград минава на безплатен транспорт

автор:Дума

visibility 3398

/ брой: 244

Левите в Румъния се оттеглят от преговорите

автор:Дума

visibility 3285

/ брой: 244

Светът през 2024

автор:Дума

visibility 5197

/ брой: 244

Турбулентната политическа 2024 година

автор:Юлия Кулинска

visibility 5315

/ брой: 244

БСП се нуждае от радикална промяна

автор:Юлия Кулинска

visibility 4445

/ брой: 244

2024 - историческата година за БСП

автор:Александър Симов

visibility 3488

/ брой: 244

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ