Статистика на пушачите

Тези дни отново целокупният български народ бе залят от различни статистически данни, свързани с тютюнопушенето и прокарващи каквито ви дойдат на ум лобита. Едни - от лекари с грижа за здравето на хората, но без да бъде отчитана вредата от замърсяването на въздуха от автомобили, работещите в населените места производства (колкото и малко да са), нито от скенерите в летищата и големите сгради, които всекидневно облъчват влизащите и излизащите хора по няколко пъти. Други статистически данни идват от браншовици с грижа за собствения им бизнес, а и отчасти - за работните места. Трети са от анализатори, прокарващи идеи в интерес на едно или друго лоби. Четвърти намериха добра почва в голямата дандания, за да споделят вижданията си за намаляване на данъчни ставки и отпадане на такси. Както се казва - всеки дърпа чергата към себе си. Само че комай никой не забелязва огромните реклами на цигари и тютюневи изделия на касите в супермаркетите, където пазаруват и децата ни. Комай малцина се сещат с примера си (а не с нелепите си и непотърсени съвети) да възпитават децата в нетърпимост не само към цигарите и пушачите, но и към всички замърсители на въздуха. Типично по нашенски прехвърляме на държавата отговорността за това, че се увеличава броят на пушещите деца. Всъщност работата на държавата е да се погрижи законите й да са работещи. Защото и сега законът е страхотен, но той не се спазва. А това създава у подрастващите впечатлението, че могат да погазват всеки един закон в тази държава.
"Този закон" може да бъде променян само в 2 посоки и ако едните управляващи го приемат, а другите го отменят, нещата изглеждат като дете на разведени родители, което през половината седмица живее с единия, а в останалата - с другия, а всеки от тях се опитва чрез детето да прави напук на другия.
И все пак, многобройните дебати по темата в последните дни карат нашенеца да се провикне с пълно гърло: "Не правете политика нито от здравето ми, нито от личния ми избор".