Старо Габрово - в нов прочит

Със своето заглавие "Старо Габрово и пътищата около него" излязлата неотдавна книга на преподавателя от Техническия университет в града доц. Кирил Койчев може да създаде впечатление, че става дума за някакво теснонаучно изследване. Но това погрешно впечатление изчезва веднага, щом зачетем този неординерен труд.
Авторът е успял да избегне традиционната схема на предвзетия академизъм, не се е поддал на повърхностните краеведчески импровизации. Той разказва за старо Габрово увлекателно и интересно, като вмъква любопитни ремарки за други селища и малко известни събития, явления, процеси, аналогии с днешния ден на града и пр.
Кирил Койчев тръгва от историческото минало на "българския Манчестер", търси отговор на въпроси, които досега в една или друга степен са били оставени неосветени от историческата наука и краезнанието. Като съпоставя известните досега проучвания на д-р Петър Цончев и Братя Гъбенски, на други изследвачи, авторът доказва, че Габрово е възникнало като селище още преди появата на турските завоеватели. Като аргумент за тази своя теза той анализира демографските фактори, повлияли върху заселването на селището. Подробно изследва османската данъчна система и териториалните общности на старите габровци, техния бит и икономическа мотивация, занаяти и пр.
Отделна глава в книгата е посветена на възникването на селищата в Габровския край, на къщите и... хигиената на габровеца. Във втората част на своето изследване К. Койчев разглежда древните пътища през Габровския балкан, белязали възникването на селището и неговото утвърждаване като стопански и духовен център.
Накрая нещо много съществено - авторът на "Старо Габрово и пътищата около него" е препрочел огромна литература, ползвал е автентични османски източници, сведения на малкоизвестни западни пътешественици. Той прекрачва каноните на "сухата история". Книгата му е изпъстрена с публицистични "отклонения", затова се чете с интерес и увлечение, с любопитство.
Издателството е габровското "Екс-прес", а рецензент - доц. д-р Марин Горанов, художественото оформление е на инж. Стефан Немцов.