Старият световен ред вече го няма

Акценти от речта на руския президент на 21-вото заседание на Международния дискусионен клуб „Валдай“ (7 ноември 2024 г.)

В зараждащия се многополюсен свят не трябва да има губещи държави и народи, никой не трябва да се чувства ощетен или унизен. Само тогава ще можем да осигурим наистина дългосрочни условия за всеобщо, справедливо и сигурно развитие.
Знаем общата посока на промяната - от хегемония към сложен свят на многостранно сътрудничество.
Първо. Отвореността за взаимодействие е най-важната ценност за огромното мнозинство страни и народи. Опитите за издигане на изкуствени бариери са порочни не защото пречат на нормалното икономическо развитие, което е от полза за всички. Прекъсването на връзките е особено опасно в условия на природни бедствия и социално-политически катаклизми, които, уви, не могат да бъдат избегнати в международната практика.
Второ. Винаги сме говорили за многообразието на света като предпоставка за неговата устойчивост. Международната общност е жив организъм, чиято ценност и уникалност се крие в нейното цивилизационно многообразие.

Страните от БРИКС се превърнаха в мощен икономически блок, оспорващ господството на западните икономики. Въпреки това щатският долар остава основната резервна валута в света. Хегемонията на долара предлага няколко предимства на САЩ. Тя позволява на страната да финансира търговските си дефицити, да упражнява геополитическо влияние чрез санкции и да поддържа среда с ниски лихвени проценти. Тази доминация крие рискове за БРИКС. Силната позиция на долара може да оскъпи вноса за страните от БРИКС, което да доведе до инфлация и да намали конкурентоспособността им на световните пазари

Трето. Неведнъж сме казвали, че новият свят може да се развива успешно само на принципите на максимална представителност. Опитът от последните няколко десетилетия ясно показа до какво води узурпацията и нечие желание да си присвои правото да говори и действа от името на другите. Това не само нарушава принципите на демокрацията и справедливостта, най-лошото е, че всъщност не ни позволява реално да решаваме наболели проблеми.
Четвърто. Основният принцип е безопасност за всички без изключение. Безопасността на едни не може да бъде осигурена за сметка на безопасността на други. Тук не казвам нищо ново. Всичко това е разписано в документите на ОССЕ. Просто трябва да се изпълнява. Блоковият подход, наследство от колониалната ера на Студената война, противоречи на природата на новата международна система, която е отворена и гъвкава. Днес в света е останал само един блок, споен от така наречените задължителни правила и закостенели идеологически догми и клишета.
Това е Организацията на Северноатлантическия договор, която, без да спира експанзията си в източната част на Европа, сега се опитва да разшири своите подходи към други части на света, нарушавайки собствените си уставни документи. Това е просто откровен анахронизъм.
Пето. Справедливост за всички. Неравенството е истински бич за съвременния свят. В рамките на държавите неравенството поражда социално напрежение и политическа нестабилност.
Шесто. Не се уморяваме да подчертаваме: всяка устойчива международна структура може да се основава само на принципите на суверенното равенство. Най-вредното, най-разрушителното нещо, което се проявява в днешния свят, е високомерието, гледането на някого отвисоко и желанието за безкрайно и натрапчиво поучаване.
Съвременният свят не търпи не само високомерието, но и глухотата към особеностите и оригиналността на другите. За да изградите нормални отношения, трябва преди всичко да слушате събеседника си, да разбирате неговата логика, културна основа и да не му приписвате това, което мислите за него. В противен случай комуникацията се превръща в размяна на клишета, в лепене на етикети, а политиката - в разговор на глухи.