Старият нов свят

Константин Новиков

Повече от сто експерти се опитаха да обединят усилията си, за да открият какви уроци могат да се извлекат от 20-годишната история на нова Русия.
Заедно с учени от Франция, САЩ, Великобритания и Русия над въпросите за исторически опит на страната ни умуваха представители на държавната власт.
"Тази година се оказа богата на юбилейни събития - отбеляза ръководителят на президентската администрация Сергей Наришкин, откривайки международния форум. - Преди 20 години станаха редица международни събития, които оказаха влияние не само на Русия, но и на съдбите на всички страни, които после съставиха постсъветското пространство". Наришкин специално подчерта, че основната цел на форума е не "събитийната летопис", а "дълбок анализ на онези трансформации, които са станали през това време".
Според ръководителя на президентската администрация такъв анализ може да се превърне в  добро помагало за днешните политици - до голяма степен двес целият свят се оказа в положението, в което беше Русия в началото на 90-те години. "Днешният свят е глобален, нестабилен и връхлитан от тежки кризи - отбеляза Наришкин. - В такива условия умението на държавата да отговаря на външните предизвикателства и да прогнозира промените е основно. Това е необходимо за запазването на конкурентоспособността и за да смятат хората страната си за привлекателна от гледна точка на условията и начина на живот. От това как разбираме историята и доколко я уважаваме, зависи това как ще живеем утре".
Министърът на образованието Андрей Фурсенко подкрепи Сергей Наришкин. "Анализът на социално-икономическите събития има непосредствено практично значение за съвремеността. Двадесет години по-късно имаме възможност да проучим пътя и да извлечем поуки. И новите поколения, новите лидери трябва да притежават необходимите знания." След това министърът отбеляза проблемите, свързани с най-новата история на Русия като учебен или университетски предмет: "В момента историята на края на ХХ век е една от най-сложните дисциплини. До голяма степен нейното некоректно и не съвсем прилично използване отначало спомага центробежните тенденции, а след това се превръща в заплаха за суверенитета". За да се избегнат манипулации, Фурсенко предложи "да се промени балансът в полза на обективните научни знания, да се отдалечим от това, че Русия е страна с непредсказуемо минало". "Трябва да се развиват истинските научни, а не митологични знания, да се основаваме не само на очевидците, а на архивните документи - смята министърът на образованието. - При това е необходимо до тях да имат достъп квалифицирани младежи, които са се обучавали през новото време."
Глобалните геополитически промени неизбежно водят до трансформация на манталитета - и първият зам.-председател на Съвета на федерацията (горната камара на руския парламент - бел. ред.) Александър Торшин убедено констатира, че животът в Русия днес до голяма степен се определя от нова формация хора, израснали в нова Русия. "От историческа гледна точка 20 години е малък срок, но от гледна точка на обикновения човек - две десетилетия е немалка част от живота - припомни сенаторът. - Идва поколението от нова Русия. Онези, които са били на 15-20 г., вече заеха и заемат своите места в обществото. Родените в нова Русия са приблизително една четвърт. Ние имаме нова общност от хора, които още помнят Съветския съюз, но спомените им за СССР вече са много смътни, и това трябва да се има предвид."
Отчитането на този факт, според Торшин, неизбежно води до три извода: "Поглед към Русия като мини СССР вече е остарял - започна да изброява първият зам.-председател на Съвета на федерацията. - Ние сме страна с голяма история, но с нова държава и още формираща се нация. И третият извод, който всъщност е първи - Руската федерация се оформи като държава и по-нататъшното си развитие можем да осъществяме като имаме предвид натрупания опит."