Стари книги в стара къща в стар квартал

Ирен Танева


Академик Александър Попов е роден през 1942 г. в София. Завършил е химия - производствен профил, в Химическия факултет на Софийския университет. Работил е в Института по физико-химия на Българската академия на науките (по-късно - Централна лаборатория по електрохимични източници на ток). Член-кореспондент на БАН от 2004-а, от 2008-а - академик. Пенсионира се като първи заместник-председател на БАН. Бил е преподавател в Химикотехнологичния университет в София, в Химическия факултет на Софийския университет и в Югозападния университет в Благоевград. Носител е на Почетния знак за заслуги на БАН и на почетния знак "Марин Дринов" на лента. Създател и постоянен председател на Българското водородно общество. Занимава се с технологии за получаване, съхраняване, транспортиране и използване на водорода в енергетиката. Семеен, има син и две внучки.


Откакто се знае, акад. Александър Попов е свързан с книгите. Първият му спомен е още от времето, преди да тръгне на училище. Негово съседче (бъдещият министър Виктор Вълков) има стари книги, които нашият герой започва да чете с интерес. После майка му го записва в една читалищна библиотека. Първата книга, която взема, е от Майн Рид. Показва я на библиотекарката, без да знае автора и заглавието - просто, за да посочи нещо.
Още помни как попитал: "Мамо, Южна Америка и Африка наблизо ли се намират?" Въпросът на момченцето е провокиран от това, че действието в книгите на писателя (когото то обиква веднага след прочитането им) се развива там.
След време то и другарчетата му стават свидетели как библиотекарките от същото това читалище палят(!) книгите на друг любим техен автор - Карл Май. По това време той е забранен. Причината - бил много обичан писател на Адолф Хитлер. Децата молят библиотекарките да не ги горят, а да ги дадат на тях. Успяват, слава Богу, да ги вземат.

Част от колекцията

Първият експонат в колекцията на Александър Попов е "Загадъчният двойник" от Едгар Уолъс. Той я купува от Клуба на филателистите (където освен марки човек може да намери и други колекционерски предмети). Така започва да събира стари книги, те са му слабост от 50-те години на миналия век. Има и книги, останали от неговия дядо - най-вече трудове по обществени науки.
През 60-те години у нас трудно се намира интересно четиво, затова Попов започва да събира книги на английски. Първата е "Смърт край Нил" от Агата Кристи - купува я от антикварна книжарница. За него е важно всичко - и външният вид, и това доколко рядка е книгата. Някои издания са унищожени - например списание "Сигнал" (впоследствие си набавя отделни броеве).
Как попълва своята колекция?
Двама негови приятели му носят книги от битпазара всяка сутрин по едно и също време. Той има специален тефтер със съдържанието на колекцията и когато му предложат нещо ново, сверява набавил ли си е вече съответното издание. Притежава книги, които в днешно време се знаят от малцина - например "Синът на граф Монте Кристо" от А. Лерин.
Акад. Попов имал учебник по аритметика. В него под формата на задача се съдържала рецептата за производство на барут. Някои от книгите държал в мазето на дома си. Купува ги впоследствие негов приятел. Те били добре запазени, въпреки че престояли известно време в неблагоприятни условия.
В колекцията се съдържат три алманаха от Първата световна война. Най-старият експонат (по време на издаване) в нея обаче е от 1882 г. Последното попълнение - един подлистник.
Питам г-н Попов кой е любимият му експонат?
- Няма такъв - отговаря ми. - Има много, които са ценни от библиографска гледна точка, но не са най-привлекателни като съдържание.
Няма и конкретно издание, което мечтае да притежава. А иначе - произведенията в сбирката му са толкова много, че не помни как се е сдобил с всяко от тях. Някои обаче определено е запомнил.
Колекционерската му страст е свързана и с някои перипетии. В стремежа си да притежава многотомно издание на Гюстав Емар в оригинал, на френски език например, той стига до посолството на капиталистическа Франция, заради което имал проблеми с властите. За щастие обаче всичко завършва благополучно.
Ето един от случаите, в които точно се сеща за историята на някои експонати от колекцията си. И няма как да е иначе...
Акад. Попов колекционира основно приключенски романи от Карл Май, Емилио Салгари, Майн Рид, Гюстав Емар, криминални. Сред тях има и от български автори, пишещи под чуждестранни псевдоними. Книгите притежават не само антикварна стойност, а и са добри като художествен текст.
Друга важна част са любовните - главно подлистници, а някои - на брошури. Леки като четиво, отлични за отмора. Интересни са, много може да се научи от тях, макар синът и снахата на колекционера да го иронизират, че ги чете.
На следващо място, но в никакъв случай не по важност, са детските. Друг дял от сбирката са обемистите книги - разговорно наричани "тухли". Сред тях заслужават да бъдат отличени "Капитан Драйфус", "Мъртвите сибирски полета", "Гарибалди" от Виктор Фалк (при цялото си добро желание не можем да изброим всички заглавия). Те са скъпи, част от тях са излизали на брошури, сега много се ценят от книгоманите.
В колекцията има и исторически романи, учебници, доста творби на Николай Райнов. Свое място в нея заемат списанията "Ловец", "Нива", "Сигнал", "Родина", детските - "Светулка", "Детски свят", "Детска радост". За тях ние, по-младите българи, само сме чували и чели. Също детските вестничета "Славейче", "Прозорче", "Другарче". Те биха могли да бъдат полезни и на днешните педагози. Има и вестници за възрастни - "Щурец", "Зора".
Колекцията на Александър Попов съдържа и книги, написани на пишеща машина, както и книги, преснимани на ксерокс. Не са били издавани у нас и затова се разпространяват по този начин. Запаленият колекционер ги показва с охота, развежда госта, в случая - мен, из стаите, в които са подредени, споделя, че обича да ги разлиства, разглежда. Обръща ми внимание, а и аз я усещам, на специфичната, но така приятна миризма на стари книги.
Акад. Попов притежава и "Рокамбол" - най-голямата по обем книга, издадена в България - тринадесет тома. Има и много английски (около четири хиляди) и френски книги (към пет-шестстотин). Когато са купувани, у нас не се е издавало нищо или почти нищо.
Колекцията се съхранява в дома му, къщата, построена от неговия дядо - на рафтове, по секции, в шкафове. Специални условия не се изискват. Експонатите обаче заемат доста място.
Софийските библиофили се събират в Клуба на филателистите в центъра на града. Там Александър Попов се запознава с тези двама души, които му доставят книгите, вестниците, списанията, подлистниците. Той контактува само с тях.
А как е по света?
Чувал е, че извън България колекционерите общуват помежду си, имат свои клубове.
Като цяло хобито не е скъпо. Има обаче и издания с висока цена. За радост, тези, които снабдяват Попов, са му приятели от години и не изискват да им се плаща много.
Книгите той дели по автори. А списанията класифицира по години. Освен че ги събира, обича и да ги чете. Изданията, които колекционира, са публикувани до 1948 г. Не попълва колекцията си с неща, издавани след този период, защото оттогава книгоиздаването у нас се ограничава и идеологизира. А за човек с такова хоби идеологията е смърт - не се вписва, не е съвместима с мирогледа му. Извън това - в старата къща, в стария, интелектуален софийски квартал, колекцията на акад. Александър Попов е намерила точното си, най-подходящо място.