Старая се да се уча от учениците си

Виктор Садовничий е автор на 130 научни работи, 25 учебника, монографии; той е академик и лауреат на Държавната награда, известен е в цял свят... За наше учудване започна разговора с нас с едно неочаквано признание...
Валерий Выжутович
русия и българия

-Бихте ли казали за себе си, че сте образован човек?

-Може би да, но с някои уточнения...

-А ако е без уточнения?

-Страхувам се, че без уточнения няма да стане. Аз съм математик, а в математиката всеки термин изисква строго определение. Какво представлява един „образован човек?” Не съществува точно определение на това. Всеки по своему разбира образоваността. За себе си мога да кажа, че не успях да получа някои знания, особено в началото. Завърших селско училище. След това следвах във Факултета по механика и математика в МДУ, в една доста тясна специалност – математика. Започнах да придобивам и разширявам кръгозора си едва в края на аспирантурата. Разбира се, трябваше да започна по-отрано.

-Какъв род знания смятате, че не Ви достигат?

-Бих искал да знам повече важни неща от световната културна история. Вярно, че в детството си изчетох всички книги, които бяха в селската библиотека, и може да се каже, че съм усвоил в по-голяма или по-малка степен този пласт от културата, който е свързан с литературната класика. Ако имах повече възможности, щях, разбира се, по-рано да прочета Ключевски, Соловьов, Бердяев и други руски историци и философи. Съжалявам, че тогава не успях да го направя. По-късно, когато се превърнах в обществена личност в МДУ, ми се наложи да „наваксвам”. По това време кръгът на общуването ми се разшири значително и ми се налагаше да разговарям поне в някаква степен компетентно с всеки. С биолога - за билогия, с физика - за физика, с историка – за история, с философа – за философия. По този начин научавах нови знания в различни области. Веднъж на един международен научен конгрес даже направих доклад по философия.

-Трудно ли Ви беше да го напишете?

-Не мога да кажа, че ми беше лесно. Темата беше доста трудна: „науката като метафора”. Поставяха се вечните въпроси. Какво представляват знанията? Какво е мъдростта? Можем ли да постигнем света? Според специалистите се получи сериозен доклад. Искаха даже да ми връчат докторска степен за него.

-Какво представлява висшето образование днес? Можем ли да го наречем просто услуга, предоставяна от учебното заведение?

-Не съм съгласен с термина „услуга”, зашото това може да доведе до следния извод: „За услугата се плаща, защото така е прието в пазарното общество”.

-Да, така е и това е нормално. Съществуват платени форми на обучение.

-Да, те същестуват и така трябва да бъде. Но въпреки всичко висшето образование не е услуга.

-Какво е тогава?

-То е много по-широко понятие от просто услуга. Включва и възпитание, и формиране на личността, и развитие на културни навици, жажда за знания... Да, на Запад, като стане дума за получаване на образование, използват пазарния термин „услуга”. Това понятие за мен не е правилно. Та нали услуги предоставя, да речем, ателието за химическо чистене. Университетът дава на човек образование, с което целият му бъдещ живот ще бъде свързан. Мисля, че в Русия няма да се наложи терминът „услуга” по отношение на обучението във висше учебно заведение. 

-Какво бихте казали за световните образователни стандарти, определени от Болонската декларация? Длъжна ли е Русия да се придържа към тях или и в това тя има свой „особен път”?

-Русия се присъедини към Болонската декларация, обаче и досега продължават дискусиите относно образователните стандарти, заложени в нея.

-Каква е Вашата позиция в тези дискусии?

-Смятам, че ние не трябва да пренебрегваме нашите традиции и преимущества само заради това да бъдем като всички останали.

-Каква са нашите преимущества?

-Главното преимущество на руската образователна система е фундаменталността на учебната подготовка. Ние притежаваме единствената образователна система в света, която не е насочена от самото си начало към работодателите. Да подготвяш специалист за работодател означава да ограничиш подоготовката му. Аз съм привърженик на фундаменталните знания. На този подход към образованието ме научи великият академик Колмогоров. Той водеше лекции при нас във Факултета по механика и математика и аз се гордея, че съм негов ученик. Та той винаги казваше, че да се подготвят тесни специалисти е огромна грешка. Трябва да се дават широки знания, а що се отнася до предметната специализация, завършилият ВУЗ ще я придобие сам в процеса на работа. При това той ще подходи по-бързо и по-успешно, спрямо този, който е с тясна подготовка. Човек с фундаментални познания притежава основа. На него няма да му се наложи при промяна на технологиите или поръчката да започне всичко от нулата и да се учи наново.

-Значи, световните образователни стандарти не са приемливи за Русия?

-Не, Декларацията от Болоня, ако бъде прочетена внимателно, далеч не предполага заличаване на националните особености на една или друга образователна система. Просто международните чиновници посредством инструкции и нормативни изисквания се опитват да унифицират всеки и всичко. Всяка унификация пък предизвиква съпротива от страна на университетските корпорации, защото университетите трябва да се различават. Представете си ужасната картина – всички университети в света са еднакви. Това е просто неизпълнимо. В това отношение аз опонирам на Болонския процес, защото смятам, че е недопустимо той да бъде трактован по този начин. Що се отнася до интегрирането, по това спор няма. Трябва да се взима най-доброто от това, което е постигнато в световната образователна система.

-Нужно ли ни е образование от две степени – бакалавър и магистър?

-Смятам, че към това също трябва да се отнесем внимателно. Не трябва да има само бакалври и магистри.

-Защо? Европейските студенти, например, получават общо образование в рамките на бакалавърска програма, а по време на магистратурата – специализация. Тази система не е ли достатъчно логична?

-Да, така е. При нас, обаче, не всеки студент може да си позволи след четиригодишно образование за бакалавър, да продължи още две години за магистър. Да речем, 20 процента ще получат магистърска степен. А останалите? Те ще получат четиригодишно образование, което не може да се сравнява като качество с петгодишната подготовка. Това си е целенасочено снижаване на летвата. Затова Съюзът на ректорите на Русия, чийто президент съм аз, настоява някои университети да получат правото да обучават студенти пет години. Става дума за инженерните направления и фундаменталните науки. Не трябва всичко да се унифицира. Трябва да съществуват възможности и за елитарно обучение.

-В един момент Ви се наложи да избирате между науката и административната длъжност. Трудно ли Ви беше да направите избор?

-Много трудно. Три години бях направо болен.

-Кога беше това?

-Сега ще се опитам да си спомня. Да, това беше през 1976 г. Тогава бях най-младият професор в университета и работех като заместник декан на факултета. Поканиха ме на висока обществена длъжност – в партийния комитет. Казаха ми: „Налага се”. Тогава така казваха. „Налага се” и с това решаваха всичко.

-Припознавате ли се в днешните студенти? Какво е общото между тях и Вас от младостта Ви?

-Мисля, че преобладават разликите, отколкото приликите. Моята студентска младост протече в края на 50-те и началото на 60-те. Това си беше друго време и друго поколение. Днешните младежи са много по-информирани, разкрепостени и отворени към света. Те са деца на времето си. Като ги гледам, мога да си представя, как ще изглежда страната ни след 15-20 години. Именно те ще започнат да определят бъдещето на Русия. Струва ми се, обаче, че те са свикнали в по-малка степен да преодоляват трудности. Това се дължи на факта, че те, слава Богу, са израснали в много по-добри условия – било то политически, обществени или семейни. Ние живеехме в много по-тежки времена във всяко отношение. Селските деца даже нямаха паспорти. Ние често недояждахме. Студентите имаха по един костюм и чифт обувки на всеки две и даже три години. Ние очаквахме от живота всякакви удари и затова бяхме по-приспособяеми към него. Новото поколение, според мен, не е така закалено.

-Как се справяте с възникващите понякога конфликти между студентите и преподавателите или даже между тях и декана?

-Срещам се и беседвам с тях. Случвало се е да защитавам правата на студентите, като, да речем, възстановявам студентските права на някой или пък му разрешавам да положи отново изпити. Моята твърда позиция е че ректорът е задължен да защитава правата на студентите.