Станислав Бачев: Идеята за атлантическото братство беше дотук

Станислав БАЧЕВ е роден през 1991 г. в Шумен. Завършва История в Шуменския университет. Доктор по политология във Варненския свободен университет, специалист по международни отношения. Станислав Бачев е автор на книгата "Геоенергетиката в отношенията ЕС-Русия в началото на 21 век." 

"ЕС все още е твърде далеч от онази голяма и бленувана идея за общо семейство"

- Д-р Бачев, една от последните скандални новини от Германия, е че правителството на САЩ се е опитало да изкупи немска фирма, работеща върху ваксина за коронавируса, зад гърба на съюзника си. За какво говори подобно действие - за великодържавен егоизъм или за края на трансатлантическите отношения в сегашния им вид?

- Когато се коментира подобен въпрос, трябва да се има предвид и спекулативният характер на всичко, което се пише и публикува, и задължително да се проверява като източници. В историята времената на криза често се оказват подходяща "мътна вода" за спекулации. Наистина, в последните дни се появи информация, която се различаваше в детайлите, а както знаем, дяволът се крие точно там. Едни издания пишеха за изкупуване на патента на немската CureVac, други цитираха американския президент Тръмп, който срещу огромни пари иска да премести цялата научна и производствена дейност на компанията в Щатите, за ползване само от тяхната държава. Правилната интерпретация може да бъде на основа на общия  принцип. Да не забравяме, че преди известно време Тръмп искаше да откупи Гренландия от Дания. Това е въпрос на национален манталитет - възможността всичко да подлежи на договорка и да ес мери в цифри. Кръвта не може да се измери в цифри - независимо дали се коментира историята или настоящето. През последните 10 години станахме свидетели на множество посегателства над европейското доверие от срана на елита на САЩ - през подслушванията на разговори на най-високо равнище, заплахите със санкции заради опит за самостоятелно взимане на решения и до сегашната ситуция. Ако продължи още дълго без последствия, ще може да се разсъждава върху странна форма на европейски мазохизъм и извратени форми на удоволствие. Човек не остава доброволно там, където го нараняват. Ако го прави, значи има нещо сгрешено. С държавите е същото.

Санкциите, които САЩ налагат на съвместните с Русия енергийни проекти, антидъмпинговите дела против редица европейски компании, наказанията за европейските фирми, работещи с Иран, в състояние ли са да накарат поне западната част от Европа да започне процес на еманципация, ако не на независимост от американската опека над континента?

Битката за Европа тепърва ще навлиза в своята още по-активна фаза. За независимост трудно може да се говори към настоящия момент, предвид огромното количество американски военен персонал, разположен в различни страни на континента. Дори нашите военни бази са американски, а не натовски. А преди обявяването на коронавируса за пандемия в световен мащаб беше в подготовка най-голямото военно учение на НАТО от 25 години насам, с участието на 37 000 военнослужещи. С планово разполагане на бойна техника в Германия, Полша, Белгия и прибалтийските държави в продължение на 2 месеца, и то в навечерието на 9 май - Деня на победата. В същото време редица държавни лидери са приели поканата за участие в парада по случай празника в Москва. Това не говори за състояние на съюз и за действия в една и съща посока. В даден момент нито вълкът ще е сит, нито агнето ще е цяло. Интересно е да проследим дали това мащабно учение ще се случи при настоящата обстановка с коронавируса, голяма вероятност има да бъде отложено. Това е просто един от възможните ракурси за анализ на ситуацията. От друга страна, през изминалите дни френската държава наложи рекордна глоба от над 1 млрд. евро на Apple, което е интересен сигнал.

- Кризата с епидемията на коронавирус и вероятната икономическа криза вследствие на пандемията ще пренаредят ли геополитическата шахматна дъска, ще излязат ли на преден план други играчи?

- Случващото се в момента е по скоро тест за всички играчи. Така нагледно може да се види всяка държава или съюз как се справя в извънредна ситуация от световен характер. Пролича си как, благодарение на дисциплина и изключителни мерки, Китай минимизира заразата и разпространението. Не съм убеден дали има друга страна в света, която може да покаже същата степен на бързо реагиране, например при строежа и въвеждането в експлоатация на нови болници. Днес ги правят за пандемия, утре могат да приложат същото действие за съвсем други цели. Станахме свидетели как САЩ взеха едностранно решение за затваряне на територията си за европейци, но после идва новината за европейските ваксини и тяхното изкупуване. Дотук с идеята за атлантическото братство. Дори напомня на едно изказване на американския президент Удроу Уилсън от 1916г.: "Вкарай веднъж този народ във войната, и те ще забравят, че някога е имало такова нещо като търпимост. Духът на безмилостната бруталност ще влезе във всяка фибра на нашия национален живот."

- Трябва ли да очакваме в светлината и на американското поведение, и на засилването на ролята на източните страни, промяна в политиката на западноевропейските страни спрямо Русия? 

- В дългосрочен план добрите отношения с Русия са неизбежни. Дори може да се окаже, че за съществуването и развитието си ЕС се нуждае от подкрепата на Русия. Дори в културно отношение колкото по-рано се осъзнае, че американската култура отдавна е различна от европейската, толкова по-добре. А когато се коментира Русия, тя е обречена да бъде различна, с положителна конотация. Но със сигурност и европейска, и част от усещането за европеизъм. 

- Имат ли основание коментарите, че коронавирусът е на път да довърши Европейския съюз, защото кризата щяла да изиграе ролята, която ядрената авария в Чернобил е изиграла за СССР?

- В конкретния случай няма място за своеволни сравнения, още повече в които липсва истина. Паралелът е грешен и в частност не мисля, че Чернобил има непосредствено влияние за случващото се по-късно със Съветския съюз. Най-добре е внушенията да си останат на ниво кино. 

Редно е, дори от морална гледна точка, големите изводи да се правят, след като премине извънредното положение и пандемията в световен мащаб. Затова ще спомена само едно наблюдение, което и в момента на своето случване говори твърде много. Моментът, в който се затваря дори една вътрешна държавна граница в съюз, в чиято основа стои идеята за свобода на придвижването, означава че съюз няма. Означава, че решенията се взимат отново на ниво национални държави и всеки се справя самостоятелно, независимо от парите, които ще се инжектират като помощ от централното ниво. Такива моменти на изпитание показват реалното състояние на един съюз или субект. Пролича си, че ЕС все още е твърде далеч от онази голяма и бленувана идея за общо семейство. И ако някой анализатор твърди, че времето на силната държава е отминало, може да си хвърли дипломата в коша. ЕС е далеч от завършена форма и се надявам, след като мине кризата, да бъдат направени изводи, извлечени поуки и приложени на практика. Иначе ще продължаваме да се самозалъгваме взаимно като държави и хора.  

- Каква трябва да е външната политика на България в този все по-непредвидим свят? Тя в момента изглежда като че ли по-скоро проамериканска, отколкото проевропейска, ако отчитаме, че Западна Европа е гръбнакът на съюза. 

- Ще припомня известната фраза на цар Борис III: "Министрите ми са англофили, генералите - германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил." В основата на външната политика трябва да бъдат нашите собствени интереси като държава. Но и трябва да се помни коя държава е проливала своята кръв за нас и за освобождаването ни от Османско иго. Трябва да се осъзнава, че държава, която е създала условията за съществуването на съвременната ни държавност, няма как да бъде вражески настроена към нас. Именно Русия прави кадрова банка, преди започването на Руско-Турската война, на всички българи, които ще влязат в бъдещата администрация на държавата. Разбира се, че тя преследва и свои интереси, но не може да се отрича и това, че създава основите на новата ни държава. Това е имперският подход със съзидателен държавнотворчески инстинкт. От друга страна, не беше Русия, която бомбардира българската столица през Втората световна война, нашите пилоти не се сражаваха във въздушни схватки с руски пилоти, пазейки небето на София.