24 Ноември 2024неделя07:59 ч.

Черно на бяло

Сталин спасява Англия и САЩ от разгром в Ардените

Чърчил: Бъдещите поколения ще признаят своя дълг към Червената армия така безспорно, както правим ние

/ брой: 214

автор:Христо Георгиев

visibility 2264

Американците и англичаните са били решени да воюват с нацистка Германия до последния съветски войник. Това цинично остроумие не предизвиква смях, а недоумение, примесено с отвращение. Поне у мен. Но ако прочетете текстовете, които ви предлагаме днес, ще се убедите сами, че то май си е самата истина. Хайде да изречем забранената в историята думичка "ако". Ако Червената армия, след като прогони германците от цялата си територия, се беше окопала на границата си с Полша и не беше продължила своя победен ход към Берлин, за да "пороби" пътьом източноевропейските страни, колко милиона още английски, американски и европейски момчета и момичета с униформа щяха да загинат, при това без каквато и да е гаранция за победа над германския фашизъм?

Англо-американските войски така я закършват при немската контраатака на Ардените след десанта в Нормандия (на който сега внушават под път и над път, че се дължала победата във Втората световна война), че ако маршал Сталин не откликва на горещата молба на Чърчил през януари 1945 г. да започне незабавно настъпление на Запад при изключително лошо и неподходящо време, е било възможно германците да предизвикат обрат във войната с непредвидими последици. И още - вижда се колко несправедливи са обвиненията, че маршал Рокосовски не се бил притекъл на помощ на въстаниците от Варшавското въстание през август-септември 1944 г., след като четири месеца по-късно неговите обезкръвени армии все още не са напълно готови за ново настъпление. Но те тръгват, за да помогнат на англо-американците!

Как се "забравят" такива простички факти, описани подробно и в мемоарите на Чърчил, та се стига да печалната резолюция "За значението на европейската памет за бъдещето на Европа", която бе приета на 19 септември т.г. от Европейския парламент с внушително, че чак позорно мнозинство? В нея е записано:

"...2. изтъква, че Втората световна война, най-разрушителната война в историята на Европа, започна като непосредствен резултат от придобилия печална слава договор за ненападение между нацисткия режим и Съветския съюз от 23 август 1939 г., също така известен като пакт "Молотов-Рибентроп"

5. призовава държавите членки към ясна и основана на принципи оценка на престъпленията и актовете на агресия, извършени от тоталитарните комунистически режими и нацисткия режим...

И като се развихриха политици, експерти, политолози, журналисти... Абе, драги госпожички и господинчовци, освен инструкцията, която ви се спуска от новите "владетели на света", вие нищо друго ли не четете? Вижте се какви сте ги сътворили:

Washington Examiner: Русия пренаписва историята на Втората световна война

Кариса Нитше, Център за нова американска сигурност: "Опитът на Русия да пренапише историята на ВСВ се вписва прекрасно в прокарването на теорията на Русия, че Западът я е обкръжил от всички страни"...

Джеймс Карафано, Фонд Heritage: "Те (руснаците - б.а.) действат отвсякъде. Те в буквален смисъл спонсорират фашистки групи и едновременно с това отправят остри публични критики към европейците и всички останали за търпимото отношение към фашистите, за насърчаването на фашизма, за да изглежда, че само руснаците се борят с фашизма".

Явно пълна склероза ги е хванала, щом са забравили оценките в личното послание на Чърчил до маршал Сталин от 23 февруари 1945 г., когато Червената армия празнува двадесет и седмата си годишнина: "Бъдещите поколения ще признаят своя дълг към Червената армия така безспорно, както правим ние, които доживяхме да бъдем свидетели на тези великолепни победи. Моля Вас (Сталин - б.а.), великия ръководител на великата армия, да я приветствате от мое име" И думи на Рузвелт цитираме за "поробването" на Балканите от Червената армия. И написаното от маршал Рокосовски как и при какви крайни условия Червената армия е тръгнала напред, за да помогне на закъсалите съюзници при Ардените. Милиони американци и англичани са спасени от гибел, но загиват милиони руснаци. Нека напомним това на днешния ден, който през 1917 г. промени историята на света, но сега е забравен от нас, че и от руснаците.  

Из глава ХVІІ "Контраудар в Ардените"

Министър-председателят (Чърчил - б.а.) до президента Рузвелт, 

6 декември 1944 г.

6. Добре че в момента руснаците са на наша страна. Трябва да видим какво ще свършат те. Разполагаме с обещанието на Сталин за зимна кампания, която според мен трябва да започне през януари. По протежение на целия си огромен фронт той засега като че ли събира сили и се подготвя, въпреки че само три-четири германски дивизии бяха изпратени да пресрещнат Айзенхауер. Не съм в състояние да преценя последните му атаки на югозапад от Будапеща. Но, можем, поне така си мисля, да очакваме повече помощ от това и от други руски действия, отколкото доскоро.

Президентът Рузвелт до министър-председателя

10 декември 1944 г.

...Никога не съм вярвал, че без руска помощ ще успеем да пленим голяма част от германските войски на Балканите. 

На руския фронт също трябва да вземем предвид лошото време. Засега руснаците дават своя принос. Това, разбира се, вие знаете по-добре от мен.

[Чърчил]: Очакваше ни тежък удар. След 6 дни започна кризата. Съюзническото решение да се удари Аахен на север, както и през Елзас на юг, значително отслаби нашия център. В арденския сектор остана един-единствен корпус - Осми американски, състоящ се от четири дивизии, който трябваше да брани фронт с дължина седемдесет километра. Рискът беше предвиден и съзнателно предприет, но последствията се оказаха тежки, въпреки че можеха да бъдат и още по-тежки... Германците имаха желание да осъществят един наистина голям план...

Въпреки че времето и силата на атаката изненадаха съюзническото главно командване, нейното значение и цел не бяха нито за миг омаловажени...

През това време Айзенхауер и неговият персонал очакваха с нетърпение да научат дали руснаците ще могат да направят нещо, с което да облекчат натиска срещу нас на Западния фронт... За да можем да поставим въпроса пред съветските началник-щабове по възможно най-ефикасния начин, Айзенхауер беше изпратил своя заместник, маршала от авиацията Тедър, със специална мисия. Лошото време обаче го забави значително. Щом чух за това, веднага казах на Айзенхауер: "Ако възникнат някакви пречки от страна на персонала, мисля, че бих могъл да се обадя директно на Сталин. Да опитам ли?" Той кимна утвърдително и аз изпратих следната телеграма:

Министър-председателят до маршал Сталин

6 януари 1945 г.

Битката на Западния фронт е много тежка и всеки миг се очакват важни решения от страна на съюзническото главно командване... Ще ви бъда много благодарен, ако ме осведомите дали ще можем да разчитаме на голяма руска офанзива на фронта по р[ека] Висла или където и да било другаде през януари. Няма да предам тази свръхсекретна информация на друг, освен фелдмаршал Брук и генерал Айзенхауер, и то под пълна тайна. Смятам, че въпросът е спешен.

Уинстън Чърчил, Мемоари, том 6, Книгоиздателска къща "Труд", 1995 г.

Лично и строго секретно от премиера Й. В.Сталин до министър-председателя  г. У.Чърчил

Посланието Ви от 6 януари 1945 г. получих на 7 януари вечерта. За съжаление главният маршал на авиацията г. Тедър още не е пристигнал в Москва.

Много важно е да използваме нашето превъзходство в артилерията и авиацията против германците. При тях се изисква ясно време за авиацията и да няма ниски мъгли, които пречат на артилерията да водят нацелен огън. Ние се готвим за настъпление, обаче сега времето не е благоприятно за нашето настъпление. Но като имаме предвид положението на нашите съюзници на Западния фронт, щабът на Върховното главно командване реши да завърши с усилени темпове подготовката и, без да се съобразява с времето, да открие широки настъпателни  действия против германците по целия централен фронт не по-късно от втората половина на януари. Можете да не се съмнявате, че ще направим всичко, което може да се направи, за да окажем съдействие на нашите славни съюзнически войски.

7 януари 1945 г.

Преписка на председателя на министерския съвет на СССР  с президентите  на САЩ и министър-председателите на Великобритания по време  на Великата отечествена война 1941-1945, Партиздат, 1983 г.

Министър-председателят до маршал Сталин

9 януари 1945 г.

1. Много съм ви благодарен за добрата вест. Вече я препратих на генерал Айзенхауер - само и единствено на него. Дано Бог помогне на благородното Ви дело.

2. Войната на Западния фронт не върви много зле. По всяка вероятност германският клин ще бъде унищожен, но с цената на много тежки загуби. Това е битка предимно на американците. Техните войници са наистина чудесни, сражават се мъжки, макар и с цената на много жертви. Хвърляме в боя каквото можем. Новината, която ни изпращате, ще окуражи много генерал Айзенхауер, защото ще се успокои, че германските подкрепления  ще бъдат разделени на две - между нашите два пламтящи фронта. Битката на Запад ще бъде продължителна според мнението на генералите, които отговарят за нея.

[Чърчил]: Цитирам тази размяна на телеграми като пример за скоростта, с която можеше да се върши работа по върховете на съюзническото командване, а също така и защото решението на руснаците да ускорят огромната си офанзива бе добро дело, което без съмнение изискваше големи човешки жертви. Айзенхауер наистина остана много доволен от вестта, която му изпратих...

Това бе последната офанзива на противника по време на войната. Навремето тя ни причини доста голямо безпокойство. Настъплението ни бе забавено, но в крайна сметка това забавяне се оказа в наша полза... В момента на изненадата Айзенхауер и неговите командири реагираха светкавично, но те ще се съгласят, че голямата заслуга е другаде. Думите на Монтгомъри я разкриват: "Битката за Ардените беше спечелена преди всичко от непоколебимия боен дух на американския войник."

Уинстън Чърчил, Мемоари, том 6, КК "Труд", 1995 г.

Лично и строго секретно от премиера Й. В. Сталин до министър-председателя г. У. Чърчил

Днес имах разговор с маршал Тедър и придружаващите го генерали. Струва ми се, че се получи доста пълна информация, за което маршал Тедър сигурно ще ви доложи... Трябва да кажа, че маршал Тедър ми направи много добро впечатление.

Въпреки неблагоприятното време, настъплението на съветските войски се развива по начертания план. Приведени са в движение войските на целия централен фронт - от Карпатите до Балтийско море. Германците се съпротивяват бясно, но са принудени да отстъпват. Надявам се, че това обстоятелство ще улесни и ускори набелязаното от генерал Айзенхауер настъпление на западния фронт.

15 януари 1945 г.

Лично и строго секретно послание от г. Чърчил до маршал Сталин

Много ви благодаря за посланието и много се радвам, че маршалът от авиацията Тедър ви е направил толкова благоприятно впечатление.

От името на правителството на Негово величество и от все сърце искам да Ви изкажа нашата благодарност и да ви поздравя по случай гигантското настъпление, което сте започнали на Източния фронт...

Секретно и лично послание от г. Чърчил до маршал Сталин

...Възхитени сме от вашите славни победи над общия враг и от мощните сили, които сте му противопоставили. Приемете нашата гореща благодарност и поздравления по случай историческите подвизи.

27 януари 1945 г.

Лично  послание за маршал Сталин от г. Чърчил

Получено на 23 февруари 1945 г.

Червената армия празнува двадесет и седмата си годишнина с триумф, който предизвика безграничното възхищение на нейните съюзници и който реши участта на германския милитаризъм. Бъдещите поколения ще признаят своя дълг към Червената армия така безспорно, както правим ние, които доживяхме да бъдем свидетели на тези великолепни победи. Моля Вас, великия ръководител на великата армия, да я приветствате от мое име днес, пред прага на окончателната победа.

Преписка на председателя на министерския съвет на СССР с президентите на САЩ и министър-председателите на Великобритания по време на Великата отечествена война 1941-1945, Партиздат, 1983 г.

Из мемоарите на маршал К. Рокосовски:

Срокът за началото на операцията наближаваше, а оставаше още много работа. Трябваше да дойде попълнение. То се бавеше някъде по пътя поради претоварване на железопътния транспорт. И точно тогава неочаквано се получи разпореждане на Върховното главно командване, с което началото на настъплението се определяше с шест дни по-рано. Това се правеше по молба на съюзниците, които изпаднали в Ардените в тежко положение.

В изпълнение на съюзническия си дълг съветското правителство заповяда на армията си да премине в настъпление, за да отърве от беда американските и английските войски. А колко ни бяха нужни тези 6 дни за завършване на подготовката! Но нямаше какво да се прави. Трябваше да настъпваме. Не стигаше това, но времето ни създаваше допълнителни трудности. Гъста мъгла застла околността и ние се лишихме от поддръжката на авиацията, която с мощните си удари би ни помогнала толкова за подавяне съпротивата на врага. Наложи се бързо да се направят основни поправки в плана за настъплението. Сега цялата надежда възложихме на артилерията. Свикнали бяхме вече артилеристите да ни измъкват в трудни моменти.

Времето за началото на настъплението бе определено твърдо от Върховното главно командване: за 2-ри и 1-ви Белоруски фронт - сутринта на 14 януари, за 1-ви Украински - два дни по-рано, на 12 януари...

На 14 януари, няколко часа преди началото на артилерийската подготовка, аз, членовете на военния съвет, командващите артилерията, бронетанковите войски, въздушната армия, началникът на инженерните войски на фронта пристигнахме на наблюдателния пункт. Вече се бе разсъмнало, но не се виждаше нищо: всичко бе скрито зад завесата от мъгла и мокър сняг. Времето бе отвратително, а синоптиците не обещаваха никакво подобрение... Добре, че не разчитахме много на авиацията, макар че до последния час хранехме надежда да използваме и нея...

В определеното време заповядах да се даде сигнал. Няколко хиляди оръдия и минохвъргачки, стотици реактивни установки откриха огън...

За три дни напрегнати боеве войските на 2-ри Белоруски фронт пробиха отбраната на противника по цялото протежение...

Събитията се развиваха в съответствие с директивата на Върховното главно командване.

Маршал Константин Рокосовски, "Войнишки дълг", Държавно военно издателство, 1970 г.

 

Русия е готова за преговори

автор:Дума

visibility 996

/ брой: 224

Липса на гориво спря транспорта в Скопие

автор:Дума

visibility 941

/ брой: 224

Австралия забранява социалните мрежи за деца

автор:Дума

visibility 928

/ брой: 224

Накратко

автор:Дума

visibility 829

/ брой: 224

Пералнята не работи

автор:Александър Симов

visibility 1028

/ брой: 224

Необходима забрана

автор:Таня Глухчева

visibility 899

/ брой: 224

Трябва ли левицата да прави политически компромис?

visibility 929

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ