Стъкленият "Куклен дом"

Зрелищна и провокативна е интерпретацията на Крис Шарков на отдавна превърналата се в класика пиеса на Хенрик Ибсен "Куклен дом". В своя спектакъл, който се играе на камерната сцена на Драматичния театър в Пловдив, той не просто намира интересно и необичайно решение за класическия текст, а като че ли поставя пред него своите нови и безкомпромисно зададени въпроси, спори с него и в този спор открива възможността за тласкането му към нови посоки и нови смисли. В този "Куклен дом" ироничният и същевременно аналитичен поглед на режисьора е разположил героите на Ибсен в наши дни, във времето на консуматорската обсесия и финансовия стрес. В дома на преуспелия банкер Хелмер, обзаведен като модерен офис, парите са афродизиак, а съпругата Нора е еротичен обект, разменящ дежурни ласки срещу сигурността, която осигуряват няколко едри банкноти. Актуално и иронично като в банка курсовете на валутите се изписват на електронно табло над входа на "кукления дом" на Хелмер и Нора. Взаимоотношенията между героите са крайно приповдигнати, на места дори екзалтирани и в най-висша степен комерсиализирани. Всичко в този затворен като парник дом, чийто под е покрит с ефирни бели перца (великолепна концептуална сценография на Огняна Серафимова) се купува и продава. Парите движат този свят, парите са неговата вяра и истина, парите са единствената цел и спасение. Само Нора, в изключително яркото и интелигентно изпълнение на Веселина Конакчийска, понякога в случаите на безизходица и страх си позволява да разбърка снежинките от перца в уж подреденото си и сигурно битие. Защото всъщност страхът е главното действащо лице в този визуално богат на внушения спектакъл. Страхът на Нора от разкриване на истината за нейната постъпка, страхът на Хелмер на Любен Кънев от осъзнатото фалшиво настояще и още по-фалшиво бъдеще, страхът на доктор Ранк на Атанас Атанасов от любовта и смъртта, страхът на Лине на Елена Кабасакалова от реалността на живота, страхът на Крогстад на Ивайло Христов от истината. Като остава верен на текста на норвежкия класик, режисьорът Крис Шарков добавя само щрих на бунт и отчаяние чрез изкрещяния на финала текст на поемата на Алън Гинсбърг "Вой". Качена на масата, облечена в еротично бельо, Нора на Веселина Конакчийска рецитира този текст като единствен и последен опит за отхвърляне на всички клишета на подчинение и страх, за да открие и приеме свободата си на човешко същество извън стерилния живот под стъкления похлупак.

Еманципацията на куклата в човек се случва привидно неочаквано, но всъщност вътрешно изстрадано и доказано, и избухва в танц на сякаш разпадаща се марионетка. Спектакълът на Крис Шарков е артистично-еротична интелектуална игра, изпълнена не само с предизвикателства, но и със съвременен усет за театралност и за изграждане на нови смисли и внушения.