Срутен научен корпус стои като паметник на разрухата

Проф. Иван Върлев

През изтеклите 25 години селскостопанското производство у нас по редица показатели и култури е под половината от това преди 1989 г. Например в четири от години през през периода 2000-2011 г. средните добиви от царевица са били между 150 и 280 кг. на декар. Такива добиви не могат да покрият дори разходите за производство, т.е. то е губещо. Основните причини за тези резултати са многостранни, но основните са ниско ниво на агротехниката, малки производствени участъци, липса на напояване и т.н.
Изключително важна причина за състоянието на аграрния ни сектор в момента е фактът, че от началото на прехода до днес условията за развитие на селскостопанската наука са влошавани непрекъснато и като че ли целенасочено. Ярък пример за това е най-големият институт в тази област - почвеният институт "Н. Пушкаров". До 1989 г. неговият състав надвишаваше 1100 специалисти. Сега те са само 240! При това от 2012 г. към института "Пушкаров" са присъединени още Институтът по хидротехника и мелиорации, Институтът по механизация на селското стопанство и Институтът за защита на растенията. Сливането на тези четири института, покриващи твърде различни области на селскостопанската наука, едва ли е допринесло за тяхното успешно развитие. Да не говорим за мизерните заплати в научните институти. Докога ще продължи описаното "смачкване" на аграрната наука и какви резултати могат да се очакват при това състояние, е риторичен въпрос с ясен отговор.
И сякаш в унисон с политическата линия за репресиране на науката на 13 януари 2016 г. един от корпусите на института "Н. Пушкаров" се срути! При това без наличие на бомба, природно бедствие или други необичайни обстоятелства. Единствената добра новина в случая е, че при срутването в сградата не е имало хора.
Независимо от известни разлики в оценките, безспорно е, че добрите резултати в производството до 1989 г. се дължаха в голяма степен и на науката. Тя създаде подходящи сортове (особено при зеленчуците), елитни породи животни, разработиха се оптимални системи за торене и напояване и др. В резултат през 60-те и 70-те години на миналия век България беше износител номер 1 на домати в Европа. С директното участие на института "Пушкаров" от стотици хиляди декари се получаваха по 1000 кг от декар царевица.
Когато се минава по шосето за гр. Банкя, където е разположен институтът "Пушкаров", се вижда грозната гледка на разрушения корпус. Логичен е въпросът: Къде е било ръководството на института, допуснало катастрофата? В случая обаче има едни интересни подробности. От 2009 г. въпросният корпус е предаден за използване и поддръжка на Министерството на земеделието и храните. В течение на седем години министерството нито е използвало, нито е поддържало разрушилата се след това сграда. Сега неизбежно възниква необходимостта от разчистване на огромните строителни отпадъци, от реконструкция на съседните корпуси и пр. За съжаление, повече от 5 месеца останките още "не са пипнати".
В допълнение от началото на 2016 г. е спряно и издаването на няколко селскостопански научни списания, което е безпрецедентен факт за последните 60 години. Ако един клон на науката няма възможност да публикува своите разработки и постижения, какъв е смисълът от съществуването му?
Разрушаването на част от института "Пушкаров" характеризира състоянието на селскостопанската наука и отношението към нея. Самосрутването на част от научния комплекс би трябвало да доведе поне до промяна в отношението на държавата към науката съобразно нейните постижения, които имат безспорен принос за икономиката на страната. Надежда обаче като че ли вече няма. Многократно е обещавано как ще се повишат публичните инвестиции за научни изследвания у нас, но единственото, което реално се случва, е намаляването на тези пари. Сега се обсъжда промяна в Националната стратегия за научни изследвания и всеки може да види в тази "промяна" пълната липса на каквито и да било намерения по отношение на аграрната наука. Тя дори не се споменава в "стратегията". Нещо повече, досега властта планираше през 2020 г. публичните разходи за наука да се увеличат до 0,7% от брутния вътрешен продукт, а в "новата стратегия" е записано, че те ще са едва 0,45%. Е, докъде ще стигнем по пътя, по който сме поели?