Срещу какво?

София и Дъблин си приличат по летищата, защото и в двата града тяхното изграждане е било по един и същ германски проект, като началото е поставено преди повече от 80 години. Сега не може и дума да става за сравнение между двете аерогари. Дъблинската е с няколко обиколки напред. Все пак, след 50 години процедури и скандали, най-после, от третия опит, бе избран концесионер на нашето най-голямо гражданско летище. Нищо, че е стратегически национален обект. На 22 юли 2020 г. правителството подписа договор с обединението "СофКънект". За да настъпи началото на концесията обаче, е необходимо да бъдат изпълнени определени предварителни условия от всяка от страните в срок от една година, т.е. до 22 юли 2021 г. Събитията от последните дни показват, че за да се случи това, правителството е на път да направи скъп подарък на концесионера. Отгоре на всичко.

Бъдещият стопанин на летище София е поискал да не плаща концесионна такса през първите десет години, а да я отмести за след 25 години. Причината - КОВИД-кризата. Това означава "СофКънект" да си спести плащането към държавата на минимум 24,5 милиона евро (32% от приходите на година, но не по-малко от 24,5 милиона евро). Предложението, направено още в края на октомври миналата година и незнайно защо крито досега, предвижда въпросните суми да бъдат заплатени в последните десет години от 35-годишния договор, когато парите в голяма степен могат да бъдат изядени от инфлацията. И какво ще стане сега? Концесионерът ще влезе в правата си по договор и с благословията на управляващите от него ще отпадне основното му задължение - да плаща и да развива аерогарата.

Тук възниква и друг въпрос: на колко малки български фирми правителството е отложило задълженията и плащанията заради коронакризата? На николко, разбира се. България не страда ли от пандемията, пари не й ли трябват? На предприемачите у нас бе предложено да вземат кредити. Получиха се и смехотворни ситуации. НАП тръгна да отпуска "помощи" за бизнеса, но първо започна да си удържа данъци и осигуровки. И хората вместо да получават, трябваше да дават. Скъпите подаръци не са за тях, а за големите и чуждите. Срещу какво? И за кого?