Срамната тайна

Помощ на пострадали от домашно насилие повече от 15 години у нас оказва неправителствената организация "Алианс за защита срещу домашното насилие". Сдружението работи в повече от 11 български града и включва фондациите "Български център за джендър изследвания", "Дива"- Пловдив, "П.У.Л.С.", "Асоциация Анимус"- София, "SOS - семейства в риск", BFW - Български фонд за жените,  женско сдружение "Екатерина Каравелова",  асоциация "Ная" - Търговище, сдружение  "Център отворена врата" - Плевен, асоциация "Деметра" - Бургас, и други неправителствени организации. "Работим по този до болка познат проблем и всеки път той се явява в нови проявления, на които трябва да знаем как да реагираме и да можем да говорим за него", сподели председателката на сдружението Геновева Тишева.

Жертви на явлението

домашно насилие всеки ден са хиляди жени и деца у нас. То е формулирано като престъпление в Закона за защита от домашно насилие, приет през 2005 г., и обхваща всеки акт на физическо, сексуално, психологическо, икономическо, емоционално насилие и опитите за това върху дадено лице, когато то се намира в родствена, било е, или е в съпружеска връзка или съжителство. Домашно насилие е и ограничаването на личните права, свобода и живот. Теорията определя положението като домашен терор, при който жената се намира в положение на военнопленничество, от което не можеш да се измъкнеш и си подлаган на многократни мъчения. Най-пострадали обаче са децата, свидетели на грозното социално явление, търпяно в повечето семейства години, защото у тях се създава превратен модел за нормалните отношения в семейството и те самите по-късно стават насилници или жертви.
За случаи, в които жената е жестоко наранявана и дори убивана, ако прекрачи забраната да не отива на работа, да не се среща с близки и приятели, разказа още Тишева при откриването на кампанията "Говори открито за домашното насилие". Свидетели на всичко това обикновено са децата и е важно, че постигнахме в закона да бъда записано, че "домашно насилие, упражнено в присъствието на дете е винаги психическо или емоционално насилие върху детето". Законодателна база имаме, но трябва открито да говорим срещу домашното насилие като експерти, специалисти, представители на неправителствени организации и да подпомагаме всички в борбата им да преодолеят това състояние, категорична е председателката на алианса, която призовава

цялото общество да наруши мълчанието

срещу домашното насилие и да се освободи от криворазбраната си търпимост и от схващането, че "това са лични работи".
Според силите си организациите в алианса предоставят широкообхватни услуги в кризисните и консултантските си центрове. Квалифицирани специалисти - юристи, психолози, социални работници, насочват жертвите по пътя, който трябва да извървят заедно с децата си, за да могат да се справят с проблема и възстановят за нов живот. През миналата година 380 жени са били настанени за повече от три месеца в тези "убежища", чиито адреси са тайна. 4809 са общо жертвите на домашно насилие, потърсили помощ, но експертите твърдят, че истинският им брой е многократно по-голям и най-печален е фактът, че 27 на сто от тях са деца.  По данни на МВР, посочиха организаторите на кампанията "Говори открито", всяка четвърта българка е жертва на домашно насилие, но обществото се прави, че не забелязва проблема. С безразличие подминаваме семейна свада на улицата или във входа и

без капка съчувствие

ставаме неволни свидетели на всекидневни издевателства над деца от собствените им родители. А всичко често започва от "невинното": "Млъкни, наду ми главата" и пошляпването през устата в препълнения автобус...
Официално бе обявено финансовото партньорство на известна козметична компания, която чрез продажба на продукти от нарочна серия ще събира средства за кризисните и консултантските центрове на сдружението, които приютяват жените, избягали от дома си и имащи нужда от експертна помощ. Средствата ще бъдат насочвани към центровете в София, Пловдив, Варна, Бургас, Търговище, Силистра, Плевен, Перник, Хасково, Димитровград и др., за да може да се окаже непосредствена грижа за жертвата и детето й от момента, в който телефонира. Сдружението е разработило комплекс от услуги и няма случай на отказана помощ. Само на 5-6 места са кризисните центрове с ограничен капацитет - шест до осем пострадали, но са добре поддържани и там безотказно и без първоначални формалности биват настанявани жертвите и децата им. На някои места се предоставя и връзка с Бюрата по труда, за да може жената да стъпи финансово на крака и да се грижи за децата си.

Целта на кампанията

"Говори открито срещу домашното насилие" е да насочи общественото внимание към проблема, в резултат на което все повече жени и деца, станали жертва на насилие, да излязат от анонимност и да потърсят адекватна помощ. В повечето случаи успяваме да помогнем, въпреки трудните условия в страната и жените оценяват помощта ни. Жените, които търсят помощ, претърпяват поне 3-4 промени. Първата е жената да проговори, втората - да поиска консултация, и евентуално третата - да прекъсне връзки с насилника, да се раздели със съпруга си. Някои дори успяват да станат от болничното легло и да си намерят работа. Това е много отвъд мълчанието. Можем дори самите жертви да използваме като посланици на кампанията, категорична бе Геновева Тишева.
Според статистиката на сдружението домашното насилие обаче се увеличава и придобива все по-неприятни и разнообразни форми, за които специалистите са готови. Все по-"изтънчени" и уродливи стават формите на насилие върху децата. Склонна съм да мисля, както споделят и колегите, че в условията на икономическа криза има по-жестоки форми на насилие, каза Тишева и сподели, че в близките дни центровете са разменяли информация за жени, изгубили и свои вътрешни органи... Спасяването на жертвата в България е много по-трудно, заключват експертите. Приемането на специалния Закон за защита от домашното насилие е стимул хората да търсят помощ, но той предлага само гражданска защита. Годишно в България се завеждат над 1300-1400 дела срещу насилниците, но те са граждански. У нас домашното насилие не е криминализирано и затова

няма статистика колко мъже са осъдени

за домашно насилие. В Хърватска и Македония обаче има наказателни състави за домашно насилие, примерите са от най-близките до нас европейски държави. Ще настояваме за засилване на наказателната защита за жени, пострадали от сексуално и домашно насилие, ще направим предложения и за новия Наказателен кодекс,  категорични са от алианса.
Краят остава за нас - обществото. Въпросът е дали ще си купим само сини гривна, колие и пръстен, за да успокоим съвестта си с факта, че сме подпомогнали кризисните центрове на алианса за защита срещу домашното насилие, или ще поговорим със съседа, който системно тормози семейството си, с младата жена, която бие детето си в парка, с приятелката, която усмихната съска на съпруга си пред нас...
В цивилизованите държави и семейства проблемите се решават с открито говорене, дори на Балканите вече не си замитат проблемите под килима. А печалният факт, че 1 милиард жени по света са жертви на домашно насилие не трябва да ни успокоява и прави равнодушни.