Спящата фрау
/ брой: 193
Лятната ваканция е към края си. Това е ясно не само от датите в календара, но и от активизацията на редица европейски лидери, които довчера са се радвали на слънчевите лъчи на някой лазурен плаж. Нищо че светът ври и кипи. Ето италианският премиер покани германския канцлер и френския президент да пообсъдят бъдещето на ЕС, нищо че срещата им произведе отново предъвканите фрази за просперираща и сигурна Европа, без конкретика. Вчера пък германският канцлер Ангела Меркел се присети да се изкаже по доста важен за германците въпрос, особено след събитията в Турция. Фрау Меркел прикани турците, живеещи в Германия, да проявяват лоялност към страната, която ги е приела. Що ли? Да не би да се случва обратното? Да не би канцлерът да е притеснена от нещо? Навярно от неотдавнашната многохилядна демонстрация в Кьолн в подкрепа на турския президент Реджеп Ердоган, която предизвика сериозно безпокойство сред германските граждани? Или пък от падащия си рейтинг преди важни регионални избори?
Ще кажете, че Меркел се посъбужда от дълбокия сън, в който вижда Турция като партньора, който ще избави Европа от мигрантската криза, като светската държава, изповядваща демократичните ценности и спазваща върховенството на закона, целеустремена към членство в ЕС. Ще кажете, че канцлерът е на път да заеме по-остра позиция спрямо автократа в Анкара. Това би било идеалното развитие на ситуацията, ако не беше мигрантското споразумение, с което Турция държи в ръцете си Европа и безочливо я изнудва. Нищо чудно през октомври, ей така изведнъж, турското правителство да покрие останалите критерии за падане на визите - щото в противен случай ще пусне ордите пришълци. Тогава обаче вълната на недоволство сред европейските граждани ще достигне такива опустошителни размери, че последствията няма да са благоприятни за евроелита.
Въпросът е докъде може да се простира толерантността, която Евросъюзът проявява към Турция, и какво реално може да стори, за да не си го върти Анкара на малкия пръст. За Меркел, като стожер на ЕС, няма полезни ходове в кашата, която забърка. Затова може само да си затваря очите и да прави завоалирани изказвания. За да бъдем обаче обективни, трябва посочим становището на германското вътрешно министерство, че Анкара подкрепя терористи, като значителна стъпка в процеса на събуждане и гласно признаване на очевидни факти, свързани с Турция.
Апропо призива си Меркел няма ли да адресира и към мигрантите от други страни, повечето от които правят всичко друго, но не и да зачитат начина на живот в германското общество - като например извършителите на сексуални посегателства над жени в редица градове около Нова година? Или към онези, които упорито отказват да работят, защото са лични гости на канцлера? Тя ги накара да се приемат за такива.