Спя спокойно за всяка написана дума

В началото на май 1995 г. дойдох в София. Имах среща с мага Астор. За интервю. След него той ме покани на... "коктейл на един вестник". Беше в НДК. А на вратата ни посрещна Стефан Продев. Пет години от създаването на ДУМА. В множеството ме разпозна Валери Бояджиев, тогава шеф на кореспондентите в "Труд". Заведе ме при млад мъж и му каза: "Това е твоят човек". Мъжът се оказа Пламен Енчев, зам. главен редактор на ДУМА. В началото не разбрах защо съм "неговият човек", но после стана ясно - евентуалният кореспондент на ДУМА от морската столица...
На 1 юни 1996 г. официално започнах работа в ДУМА. Като повечето колеги преживях ужасите преди 4 февруари 1997 г. Дни след смъртта на баща ми вървях пеш от "Захарна фабрика" до Полиграфическия комбинат и обратно, треперейки. Колеги от "Младост" също вървяха пеш. Няма да забравя как чупеха с камъни прозорците на Полиграфическия... Стефан Продев разпореди да се направи график на редакционните коли, които да ни транспортират до домовете... Опитвам се да изтрия тези кошмари от съзнанието си.
Съдбата ме изпрати за години на друго работно място, но в началото на 2003-а ме поканиха в ДУМА. Беше най-неизгодното финансово предложение, но не се поколебах. Подкрепиха ме много колеги, да не изброявам имената на главни редактори и редактори. Превърнах се в "здравния репортер на ДУМА", което донесе на вестника много национални и международни награди.
Не съжалявам и за ден от битката в отстояване на разумната посока на здравната или социалната политика. Щастлива съм за всеки миг, в който съм получавала подкрепата на всички свои колеги. Късметлийка съм, щом мога да кажа, че най-дълго в цялата си трудова кариера досега съм работила в ДУМА. Мога да кажа, че никой и никога не ми е налагал какво и как да пиша. Всяка нощ заспивам спокойно заради всяка написана от мен дума. Така ме научиха мама и татко. ДУМА продължи урока...