Спрете разстрелите!

Мая ВАПЦАРОВА

Дали наистина не е дошло времето на великия Цезар, който на театралната сцена изважда гладиатори вместо артисти? Битката е истинска, както и разкъсването на хора от лъвове е истинско. Добре, това е част от световното шоу, в което ни вкарват чрез всички телевизии и вестници - убийства, вампири, жестокости, нападения на чужди цивилизации, избивания на деца. Изведнъж светът се превръща в световна гладиаторска арена. Интересно ми е кого забавляваме, кой ни наблюдава и колко още таланти трябва да убием, за да ни признае светът или да спре забавлението?
Всичко, което става в Родината ми, прилича на fast food: лапнеш нещо - глътнеш нищо, а зад него може би се крие онзи, "който ни води към бъдещето"...
Сега вече осъзнавам защо трябваше най-напред да унищожим поетите и писателите, след това да продадем театрите си, да унищожим балет "Арабеск", да премахнем Пловдивската опера, българския киноцентър и т.н.
И всичко това за какво? 
Тези "чисто български глезотии" с нищо не помагат на младите и на държавата ни. Защото трябва всичко и всички да сме пазарно издържани и най-после да се слеем с европейската култура, за да станем и ние европейци, па ако ще и да се обезличим като народ и култура. "Дайте ми европейското и унищожете българското". Къде е тук държавата, ми кажете?
Вапцаров по същия начин в стихотворението "Селска хроника" се подиграва с властниците преди 76 години:
"Държава има,
има власт, която
неспирно бди
за ваште интереси.
Хвърлете лозунга!
Плаката на земята!
Народът е доволен,
сит
и весел."
Но тази жестока подигравка с народа е още по-стара:
"Нали така ви лъгаха
и през
петнайсета година?"
Май неслучайно Алеко Константинов в онези времена създава образа на Бай Ганьо, веднъж като министър, после като политик. Хванал се обаче винаги за келепира.
Така пазарно обособените и винаги носещи финансова изгода риалита "Голи и уплашени", "Биг Брадър" или "Мидъл Систър" и други подобни сервират само простащина, суета, скудоумие и фалшиви ценности, които ни водят единствено до оглупяване. Но нали това е целта?
Драги "Брадър и Систър", светът има нужда от вяра, че ще оцелее, а не, че загива. Тук трябва да търсим разковничето на орфеевото цвете - живот и свобода. За това оцеляване пишат Христо Ботев, Никола Вапцаров, Гео Милев... За това се е борил и Левски. Необходима ни е ВЯРА, която ни тегли "към прогреса, който ние не трябва да рушим."
Днес като че ли отново се правят опити да заличат от паметта на нацията носителите на духа и националните ценности. Когато културата не се поддава на бързото разрушаване на ценностната ни система, на помощ идва образованието. Надали си даваме сметка, че сигурно ще дойде време, когато светът ще ни осъди като държава без дух, без духовни ценности, като държава, която не знае какво е свобода или по-точно сама се е отказала да бъде свободна.
Не мога да разбера защо при наличието на велики фигури в историята ни ние се мъчим да ги обезсмислим, като заличаваме, оклеветяваме и изваждаме задните дворове на показ. С какво задният двор е толкова привлекателен? Може би той ни доведе до разтурянето на всяко постижение в държавата и размиването на всичко останало. Там, в този двор, се зачерта и мисълта за социалната правда, за националните стойности, за чест, за морал. Жълтата жлъч се изля върху нас.
Уважаеми господа, не забравяйте, че в задния двор се развъждат само бързо размножаващи се лешояди, мокри изпълнители, предатели, хора, които не знаят какво е чест, които не се срамуват от тъмни дела и с радост отнемат дори и храната от устатата на децата. Те бързо заемат изпразнените от морал пространства. Летят над жълтите плочки и кацат навсякъде. Нека да не уточняваме къде.
Имам чувството, че се създаде национална коалиция за унищожаване на нацията ни, за създаване на държава на разнородния етнос, но без българи. Задният ни двор е вече попълнен. Сякаш всички сме се заселили там и се прехранваме от това - предаваме Родината си!
Напразно викаме честта ни да се появи. Та такава няма.
А дали Вапцаров е бил комунист или не, има ли някакво значение? Партийната книжка не помага на поезията. Поезията е вроден талант. А пътят, по който върви поетът, е идеята и вярата, които изповядва. Да, те може да носят социален и комунистически идеал. И какво толкова страшно има? Та не са ли били комунисти Пикасо, Луи Арагон, Камю, Пабло Неруда...? Не бяха ли комунисти тези, които спряха кафявата чума? 
Вапцаровата поезия се бори със социалната неправда за оцеляването на човечеството. Това е истинска, честна поезия, в която го има пушечния дъх на времето, която е влажна от сълзите на бедните и немощните хора, които изкарват прехраната си от боклукчийските кофи. Та нима днешното време не е същото като онова? Не се ли внушава навсякъде страх, за да има покорство? И струва ми се, това е причината, която отново изправи Вапцаров пред съвременните дула.
Живеем "като в дълбоката бронзова ера."
"Епоха на дива жестокост,
препускаща лудо напред.
Кипяща, стоманна епоха
пред прага на новия свет."
Неговата поезия отново кара днес майките и бащите ни да пресмятат трохите на трапезата си, за да стигне за всички ни.
Това е Вапцаров. "Вяра", "Песен за човека", "История", "Епоха". Той не е нещастникът, който някои тогава и днес предават. Той е антифашистът, който поема вината на страхливците и най-вече поема вината на своето време.
Спрете разстрелите на поета Вапцаров - този великан на поезията. Просто станаха много и са все едни и същи - няма измислена нова теза, поради която да продължават.
Разстреляните поети оживяват два пъти - веднъж чрез своята поезия и веднъж чрез своя пример.