Спортът дава живот

Петър Величков е роден на 27.10.1938 г. в град Пелово, днес Искър, област Плевен. Завършил е СУ "Св. Климент Охридски" със специалностите история и български език и литература. Преподавател с общ трудов стаж 53 години. Говори четири езика - италиански, португалски, руски и полски. Величков е дългогодишен лекоатлет, състезател при ветераните. Той е многократен държавен шампион в спринтовите дисциплини, призьор в редица международни състезания. Участва предимно в спринтовите дисциплини 100, 200 и 400 метра гладко бягане. Също така се пуска в мятането на диск и тласкането на гюле.

Цитат:
"След 10 години в България няма да останат учители"

- Господин Величков, само като ветеран ли сте в състезанията по лека атлетика?
- От 2004 г. тренирам и участвам професионално, като имах преди няколко години много добър треньор - доц. Димчо Бъчваров, при който се реализирах. След неговата смърт вече 3-та година нямам личен треньор. Обърнах се към федерацията за помощ, даже се бях съгласил някаква сума да плащам при тези опити, но до момента още не мога да намеря, защото в скоростното бягане е доказано, че без личен треньор не можеш да постигнеш големи резултати. Затова последните години единствената ми изява в бягането е на републиканските, а на балканските е само в щафетното бягане - 4х100 и 4х400, и това са ми най-добрите в бягането. Иначе последните 2 г. започнах да се занимавам и с хвърляне на диск, мятане на копие и тласкане на гюле. На последните 2 балкански игри вземам 4-то място в моята възрастова група, на диска ми е трудно, там хвърлям някъде до 20-21 м, докато за да вляза в тройката, трябва поне 25-26 м.
- За какъв резултат говорим на 100 м и на 4х100 м? Защото хората, като чуят спорт за ветерани, си мислят, че няма постижения?
- При доц. Бъчваров успях да смъкна чак на 16, даже на 15,88 сек. Последните 3 г. отивам вече на 17-18 сек. Искам да се върна към 17 или 16,30, но това само с личен треньор. Аз самият чувствам, че тръгването ми на старта не е така мълниеносно, както трябва да бъде.
- Как понася тялото такива натоварвания?

Снимка личен архив
Петър Величков на едно от поредните състезания в НСА

- Иска се спортна култура и интелигентност, не трябва да се забравят годините. Аз отначало така се бях хвърлил във ветеранския спорт - от понеделник до петък по 2,30 часа на ден тренировки и само събота и неделя се възстановявам. Но сега преминах на 3 тренировки в седмицата. Първо 1 час съм в залата за щанги с такива упражнения, които са ми само за бяганията, и след това 1,30 ч. съм на пистата, със загрявания.
- Тренирате целогодишно, предполагам?
- Не, тренирам от началото на годината, като само след балканските игри си давам 1 месец почивка и започвам. От вторник започва фактически за мен новата спортна година, като в края на ноември имаме републиканско по вдигане на тежести, ще участвам в него, но с такива възможности, които в момента имам, защото аз не съм тежкоатлет, а лекоатлет.
- Просто за спорта?
- Да.
- А кой е най-големият ви успех, или поне няколко да кажете?
- Например си спомням, това, което ме амбицира да участвам, беше на ХIV балкански игри през 2004 г., където на 400 м се класирах 3-ти. След това 2008 г. беше много плодовита за мен, в Черна гора, където на щафетите 4х100 и 4х400 м сме първи. А миналата година най-доброто бягане на 400 м в Измир, там беше резултатът 1:02 мин. Не мога да не съм доволен от всички републикански първенства от 2004-та до момента, те са над 10.
- Казахте, че сега нямате личен треньор. Кой ви помага?
- Всеки месец получавам бюлетин на Световната федерация на ветераните по лека атлетика, който ми го превеждат от английски, и там се дават добри съвети за състезатели на нашата възраст - в различните възрастови групи как да тренират, как да се пазят от травми, от крампи и т.н. Сега ще се готвя за догодина на ХХIV балкански игри, които ще се проведат в Правец, там искам да се докажа.
- Тази година бягахте в Загреб?
- Там имаше доста българи и успехи, разбира се. Към 76 души участвахме, като се има предвид, че някъде към над 800 бяха всички спортисти.
- Кой поема разходите за тези състезания, федерацията помага ли по някакъв начин?
- Това е въпрос, който спира голяма част от изявени наши състезатели да не могат да отидат на европейски, на балкански игри даже, а да не говорим за световни, само можем да мечтаем. Тъй като федерацията ни за ветерани е много бедна, единственото, което ни помага, говоря за тези лекоатлети ветерани от София, това е, че НСА ни предоставя безплатно стадионите, залите, и това ни дава възможност да тренираме. И даже при лоши условия на закрита писта мога да си упражнявам леката атлетика, любимия спорт. А иначе, когато тръгнем за балкански игри, да кажем, или европейски, или световни, там лично ние си плащаме, ако не намерим спонсор, си плащаме пътя и участието, и, естествено, храната и спането. Това може да си го позволи ветеран, ако е още на работа, но ако е пенсионер като мен, няма как.
- Какво ви кара да продължавате да се занимавате със спорт, а не сте примерно като вашите приятели? Защото съм сигурен, че редица от тях не се занимават с каквато и да е дейност?
- След 50-те години особено започва организмът да застарява и именно спортът, аз затова агитирам всички възрастни хора, които имат възможност, да се занимават със спорт, защото това е един начин за подобряване на здравето, избягване на най-лоши болести, които атакуват организма. Но целта е не толкова медалите и победите, а именно здравето и борбата за дълголетие.
- Тоест вие призовавате възрастните хора да се движат, ако не да спортуват, за да имат дълголетие?
- Движението е живот, но спортът е още по-добър живот, още по-сигурен.
- А давате ли ежедневно съвети на вашите приятели за движение, за по-здравословен начин на живот?
- Когато се срещнем на кафе, винаги се интересуват здрав ли съм, травми имам ли, как вървят тренировките. Особено ако съм някъде навън на игри, те веднага се интересуват как е било там, що е било. Но искам да кажа и на много ветерани, ако те се занимават със спорт, едно пътуване до един Истанбул, до Загреб, до друг град, да кажем, в Западна Европа и т.н., това е също един начин, нещо като екскурзия, все едно си ходил, просто се разтоварваш, излизаш малко от тази психика, от тази пенсионерска възраст, и това ти дава стимул, по-добре някакси гледаш и на днешното, и на бъдещето. Това е основното.
- Как мислите, че щяхте да изглеждате днес, ако не се занимавахте с лека атлетика?
- Щях да съм леко прегърбен, с някакво бастунче да се подпирам, освен това се виждам и с някои сериозни заболявания, не дай Боже, никога да не се случат. Така че искрено ви казвам, че поддържането на здравето, но то трябва да започне още от детско-юношеска възраст, а аз съм започнал оттогава.
- Случвало ли се е година-две-три да не тренирате?
- Когато бях в Ангола, 3 години бях на работа, там не се отказах, там имаше руски офицери и бяха направили, играехме волейбол. Българите бяхме 5-има учители мъже и 1 жена.
- Вие сте бил учител?
- Да там бях преподавател по история на португалски. И нашият отбор играеше срещу руския. Освен това по пясъка на океана, защото град Кабинда, където бях, на плажа може да се бяга и то е още по-добре на пясък, защото усилието е по-голямо.
- И след Ангола продължихте тук?
- Да, бях в техникума в Костинброд преподавател по история и след това зам.-директор на техникума, докато се пенсионирах, но от 2002 г. до момента замествах по история и втората ми специалност български език и литература, готвейки ХI и ХII клас за матури в 33-та езикова гимназия. Мога да ви кажа, че моите ученици при матура по български получават оценки от 4 до 6, аз нямам ученици с 2 и 3 от 2007-а до момента.
- Къде се намира сега българското образование в момента - под масата, над масата?
- Ако погледнем масата, то се намира някъде под капака. Трябва му още, за да се качи на самата маса. Какво му трябва, като дългогодишен преподавател ли? Трябва, първо, да се преразгледат учебниците. Например учебникът по български, литература, история, особено за ХII клас, те всички ученици го наричат "тухла", защото така изглежда. Освен учебниците, някакси професията в момента си губи, учителската професия, значението. Защото моите набори, ние вече отдавна сме пенсионери, а пък сега, в момента, сегашните учители, които преподават по на 58 или да кажем на 55 г., те след няколко години вече ще се пенсионират, а младите намаляват. Именно тук правителството трябва да помисли вече.
- Как я виждате вие леката атлетика - професионалната лека атлетика, нашата, в момента?
- Върви трудно. Тя среща същите трудности като нас, нищо че държавата отпуска някакви средства, никой не може да го отрече това. Но аз следя, интересувам се и трябва да ви кажа, че има центрове, които добре работят, чувства се едно леко възраждане на детско-юношеските школи.
- Спортът винаги е здраве, нали?
- Драги българи, спортувайте. Опитвайте се, може и да не се занимавате с лека атлетика и утринна гимнастика, какъвто и вид спорт да е, тенис ли, но важното е да има движение. Движението - това е живот, а спортът още повече го увеличава и това е един дълъг път към дълголетие, който всеки от вас, ако обича спорта и го практикува, ще го постигне.