Спорно и безспорно

За януари-октомври 2019 г. чуждестранните инвестиции у нас са с 553,8 млн. евро повече в сравнение със същия период на миналата година. През първите десет месеца те нарастват с 953,3 млн. евро при увеличение с 399,5 млн. евро за януари-октомври 2018 г., похвали се във фейсбук премиерът Борисов. Цитираният ръст на преките чужди инвестиции обаче е доста спорен. Прецизен прочит на статистиката на БНБ показва, че той се дължи единствено на заеми от компаниите майки, дадени на българските им дружества.  

От януари до октомври размерът на тези заеми е набъбнал до 1,301 млрд. евро. Подобни пари не са чисти инвестиции в българската икономика, защото подлежат на връщане. В същото време под формата на дялов капитал, който се приема за дългосрочно инвестиционно намерение, през октомври не само, че не е влязло нито едно евро, а са изтеглени 11 млн. евро. От началото на годината до края на октомври привлеченият дялов капитал също е отрицателна величина (-429 млн. евро), като най-големият отлив на чуждестранен капитал през тази година е изтеглянето на "Сосиете Женерал" - българският му клон бе купен от Банка ДСК. За сравнение, привлечените чужди инвестиции в дялов капитал за десетте месеца на миналата година са били 186 млн. евро.

И ако е спорен размерът на чуждите инвестиции у нас, безспорен е фактът, че знакови инвеститори си тръгват. Норвежката "Теленор", при условие че правеше до 38% печалба, шведската MTG, френската Сосиете Женерал, чешката ЧЕЗ ни изоставят. Европейски вериги за храни също напуснаха. Грубата намеса на държавата, слабата съдебна система и бизнес средата като цяло, липсата на върховенство на закона и корупцията продължават да са проблем номер за инвеститорите. Напредъкът в борбата с корупцията и престъпността традиционно се оценява като слаб. А природата не търпи празни пространства. Затова на мястото на световните компании идват инвеститори като Гинка, Асен Христов и южноафриканските фондове.