Спомнете си за юношата

Вчера, 18 юни, се изпълниха 90 години от ранната смърт на един юноша, който остави великолепни литературни страници в българската литература, независимо дали ще го има в учебниците утре... Тоя юноша, ненавършил и 25 години, ни остави вечните си стихове за гнева на робите, за улицата, за тълпите, "в които стаена е буря незнайна". По онова време той сам издава сатиричното сп. "Смях и сълзи", приживе публикува "разнокалибрените си въздишки", пише и издава "Да бъде ден".
В българската литература има запазена страница за Христо Смирненски, независимо че според някои той е поет на "Северното сияние", на "Петроград", на Русия, на Москва. И независимо, че има хора, които само заради това не искат да споменат името му.
Нека прочетем отново редовете, които сякаш са писани вчера и днес: "Това е улицата - улицата многолюдна,/ която киска се и плаче/ чрез хилядите минувачи,/ която с гръм чете поемата си чудна..." Или: "това е улицата, в чийто вик/ заслушва се живота многолик..." "В тълпите смълчана е буря незнайна;/ стопено е слънцето в тях./ И често, сред гълъбов прах,/ опасват града те с верига безкрайна/ и в тази верига от роби се движи и черния облак на днешните грижи,/ и светлия призрак на празник свещен - свещенния утрешен ден!"
Стихотворението, писано преди 90 години, "Това е улицата", завършва така: "и притаен, заслушва се светът:/ - Това е улицата, улицата днес говори!"
Днешната улица е доста по-различна. И почти същата. Защото е частица от народа, гласът на искащите правова държава, нов ред, гласът на искащите промяна в политическата система, искащи колективен разум, а не еднолично управление и натиск. Глас на хората срещу групировките, монополите, олигархичните планове, мафиотските кръгове, срещу шуробаджанащината, която продължава да шества по земята българска и бащина...
Каквото и да кажем, ще бъде само допълнение към всичко, което преживяваме отново и отново вече 24 години - малцинството да диктува дневния ред на обществото. Да погледнем в работилницата за закони - в българския парламент. И ако там има още нещо нередно в гласуването, в манипулирането на народните представители, в диктата на отделни лидери и личности, да прочетем редове от Христо Смирненски - да забравим временно Карл Май и неговия Винету. И да палим свещ в памет на хора, които са оставили светли страници и уроци по нравственост, преди да сме се превърнали единствено в слуги на мутри и олигарси...
Спомнете си юношата, мили хора. Той не попита защо е роден, не попита защо ще умре. И остави безсмъртни послания...