Спомнете си за Димчо

Назми Мюмюн

На 18 февруари преди единадесет години завинаги ни напусна Димчо Михалевски.
Той беше родолюбец, патриот, ярък представител на младото поколение български политици, които поставиха България на достойното й място в европейската цивилизация. Като истински родопчанин той не делеше хората и се отнасяше братски към всички – и към българи, и към турци. И към християни, и към мюсюлмани. Няма да изброявам колко много дарения даде и на църквите, и на джамиите, колко пъти даде ифтар и колко пъти повеждаше хорото на Великден.
Мина конгресът на БСП, делегатите избраха нов председател на НС и аз се чувствам удовлетворен, защото това беше възможно най-добрият кандидат. Но и ми е малко тъжно, защото все си мисля, че ако не си беше тръгнал толкова рано, Димчо можеше да бъде на това място. Той имаше потенциала не само да поведе БСП, но и да управлява държавата. Аз съм сигурен, че щеше да се справи много добре. За съжаление, майка България, БСП няма като него работохолик, ум-бръснач, първа класа, истински българин, истински социалист-хуманист! Но аз имам надежда - сина му. Хайде, нашето момче Дими, да завършиш висшето си юридическо образование, за да се влееш в редиците на БСП – да бъдеш достоен наследник на баща си Димчо. Тогава сигурно няма да пием чаша студена вода и мъжкарски, държавнически и партийному ще се борим заедно за лявата идея и за България, без да се делим!
Това е съдбата на човека – животът му е като пламъче, което леденият вятър отнася в безкрая. Но Димчо не е изчезнал. Всеки път, когато минавате по стария мост над Арда и видите Водното огледало, всеки път, когато пресичате границата през Маказа, всеки път, когато поспрете до паметника на Левски в Кърджали – спомнете си за Димчо Михалевски.
Поклон!