СПОМЕН ОТ ВЧЕРА ЗА БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ

Имаше даже такава фондация:  "Бъдеще!" Бъдеще, но за България...
В зората на крехката ни демокрация с нея изтеглиха свойта лотария...
Удариха джакпот. Печалба. Най-звездната... Живеят луксозно и безпроблемно.
Излишни сега, а и непотребни, мечтите, надеждите паднаха в бездната
със сметки на едро, с копнежи на дребно...

Имаше просто такава фондация. Вече я няма. Защо е разкостена!?
И не им трябва на тях демокрация. Тя беше просто поименна, собствена...

Фондация "Бъдеще"!?... Взеха си времето... Що за наивна по детски приумица!
Сметки, архивни проекти в сандъците
на бивши измамници и сладкодумници...
А другото е четиво и архив за балъците!

СПОМЕН ОТ УТРЕ ЗА ДНЕС...

Всеки ден си тръгват ветерани... И си отива всеки ден от нас приятел...
Питате какво ли ще остане утре - някой ден, другари мои, братя!
Всеки ден умираме и ние... И за тях и себе си скърбим и плачем в църква, в зала...
И деца се раждат, вярно! Не, не крием...
Но количките им бебешки са на граничния контрол на Терминала!

ЕПИЛОГ

И аз съм листо от дървото, което ще падне наесен...
И то няма никога повече и след това да е горе напролет!
Като всички листа от живота!
Напролет,
Напролет ще има други нови листа на дървото!
Епилог с мисълта за едно:
"Може би! И дано!"