"Споделено" и "В кадър"

Георги Драмбозов

За да напиша този отзив, просто трябваше да препрочета двете нови публицистични книги на литературния критик Благовеста Касабова по реда на тяхното излизане през настоящата 2019 година. Първата е "Споделено" (ИК "Българска книжница") с редактор Трендафил Василев. Представлява разговори и малко повече от разговори - интервюта с български творци, събрани в един период от 2004 до 2017 година. Втората е "В кадър" (издателство "Захарий Стоянов") с редактор Иван Гранитски. Тя има подзаглавие "Размисли за автори и книги, за празнодумието и словоблудството". На страниците на тези неголеми по обем, но големи и неповторими по съдържание произведения на литературната критика и публицистиката намерих поводи за размисъл, открития или твърдения, които другаде не можеш да срещнеш. В непринудени разговори съждения се раждат приятните или неприятните отговори на многобройните въпроси, които тревожат ума и съвестта на съвременния духовен българин, независимо дали е творческа личност или просто е ценител на изкуството... Повечето от интервютата в "Споделено" са публикувани в периода от 2005 до 2013 г. Някои от интервюираните творци не са вече между нас, но "споделеното от тях остави ярки следи в най-новото ни културно наследство". Особено характерен за автора е нейният задълбочен подход, предварителната подготовка и познаването на творчеството на нейните събеседници. Всяко едно от имената на големите творци - своеобразни герои на книгата "Споделено", които сега ще спомена и които си отидоха от този свят, са незабравими и неповторими, всеки по своему: Евтим Евтимов, Стефан Поптонев, Тончо Русев, Николай Петев, Наташа Манолова, Петко Братинов, Божидар Божилов, Ана Александрова, Воймир Асенов, Дончо Цончев, Никола Радев... Останалите, които са сред нас, продължават и дай Боже дълги години да продължават да са вътре в процесите, да ги правят тези процеси, които съпътстват нашия духовен живот и да го обогатяват с творческите си постижения. Такива "персонажи" в книгата "Споделено" са Симеон Хаджикосев, Петър Андасаров, Елка Няголова, Кольо Георгиев, Надя Попова, Иван Есенски, Валентин Караманчев, Никола Инджов, Атанас Звездинов, Драгомир Шопов, Боян Ангелов, Трендафил Василев, Йордан Антов... Завършвам с бележките по книгата "Споделено" от Благовеста Касабова и считам, че тази книга би представлявала интерес не само за литературния изследовател, но и за всеки буден съвременен българин, който е влюбен в българското слово, в литературата и в изкуството.  

Втората книга условно е разделена на три части: "Критика", "Публицистика" и "Интервюта", има и подзаглавие "Размисли за автори и книги, за празнодумието и словоблудството". Автор на предговора е талантливият поет, писател и публицист Драгомир Шопов, когото с чиста съвест цитирам и подкрепям: "Чест прави на Касабова, че вярна на себе си и уважавайки думата, пише смело за събития и хора, без да се влияе от тяхната партийна обвързаност и от висотата в йерархическата стълбица, до която са стигнали с цената на различни компромиси. Ръководен принцип при нея е по какъв начин се помага или пречи на България..." Да, ръководният принцип в творчеството на тази жена - критик, писател и публицист, това, към което тя се стреми непрекъснато, е: Да не превърнем родината си в територия, хората, надарени с някаква дарба от всички поколения, да не се затварят в собствените си орбити, да не отминаваме с безразличие тоталното опростачване на народа, а чрез сътвореното и казаното на висок глас да даваме отпор на бездуховността, на първосигналните възприятия и мислене. 

Не бих искал да прозвучи лаически, но определено считам, че без стойностна литературна критика не би имало стойностна художествена литература. И обратното, разбира се. В тази своя книга, онасловена "В кадър", Благовеста Касабова убедително и както беше модерно да се казва още "по тоталитарно време" - с гражданска смелост, разнищва не само чисто литературни проблеми, а засяга и все по-задълбочаващите се проблеми пред обществено-политическия ни живот. "Литературата се раздели на червена - тоталитарна, и синя - постоталитарна" - казва тя. "Сегашните вестници и списания - в по-голямата си част - не се интересуват от литература, а в културните им отдели, доколкото ги има, работят журналисти без никаква литературна подготовка. "В кадър" е талантливо написано публицистично произведение за автори и книги, за празнодумието и словоблудството, а в него "главните герои" не са за завиждане. Не дай Боже да попаднеш "в кадъра" на Благовеста! Невесели са мислите на Благовеста за съвременната ни българска литература. В първата статия  от раздела "Критика" тя говори за изненадващия "бум" в книгоиздаването, за липсата на взискателната намеса на редактора, за графоманията и пренебрегването на елементарни художествени критерии и в писането, и в книгоиздаването. В други статии авторката предупреждава за "кресливото и бездарно изстъпление" на посредствеността, което продължава вече повече от четвърт век... Не мога да не отбележа, че това, което навремето наричахме "оперативна" критика, никак не е чуждо на перото на г-жа Касабова. 

Бих искал вече да приключа с моите бележки по двете публицистични книги на Благовеста, но с нейните заключителни въпроси и съждения в края на критичната й статия "Тенденциозно, манипулативно, безотговорно": "Не е ли крайно време да престанем да се правим на други хора, а да се върнем към себе си - упорити, можещи, знаещи, нетърпящи чуждопоклонничеството и привнасяната отвън псевдокултура. Да не приемаме да ни манипулират посредствени интелектуалци, а да се върнем отново към себе си и да изгоним търговците от храма."