Спирка по искане на шофьора
/ брой: 63
Валерий Вижутович
Неотдавна в страната се състоя "тиха" стачка на таксиметровите шофьори. Според данни на Междурегионалния транспортен профсъюз в нея са участвали близо 50 хил. души, в това число не по-малко от 4 хил. московски таксиметрови шофьори.
Те са недоволни от ценовата политика на три големи онлайн фирми и настояват за следното: да се съгласуват цените с превозвачите, да се ограничи процентът отчисления на собствениците на приложения, да се създадат специални паркоместа за такситата, да се вземат мерки за подкрепа на такситата в столицата. "Фирмите в края на миналата година съществено намалиха цените, при това много от тях приеха система за компенсации на шофьорите, ако пътуването е било по-евтино от минималните тарифи - каза пред журналисти един от инициаторите на акцията Олег Амосов. - Сега това доплащане го махнаха, като паралелно увеличиха комисионата. Сега шофьорът трябва да даде на фирмата 18% от поръчката". Таксиметровите шофьори настояват цените да се обвържат с цената на бензина, който поскъпва. Те също така настояват превозвачи да отчитат интересите не само на пътниците, но и на шофьорите. "Ние възнамеряваме да направим стачката систематична, и мащабите й само ще растат", заяви Амосов.
Невъзможно е да предвидим кой още ще спре работа утре и какво ще поиска. В условията на криза обаче поводи за стачки ще има, вероятно по-често, отколкото например преди година. В края на предишната икономическа нестабилност, през март 2011 г., група депутати от Думата, представляващи "Единна Русия", предложи да се опрости процедурата за провеждане на стачки, в частност, да се съкрати срокът за съгласуване на протестната акция от 40 на 10 дни. Авторите на проекта смятали, че това ще позволи на гражданите реално да осъществяват правото си на стачка. Още по-далеч през онези дни отидоха депутатите от "Справедлива Русия". Те сметнаха за необходимо да се разшири броят на поводите за стачка, да се отмени съгласуването на началото и на края й с работодателите, да се задължат последните да плащат заплата на стачкуващите.
Тези инициативи не получиха подкрепа. Кризата ще ни накара да се върнем към тях? Едва ли. Не се чува за повсеместни акции на протест заради съкращаване на персонал, заради намалени заплати. Отделни протести има, но до стачки не се стига. Нещата са ясни: да те уволнят заради неявяване на работа е по-страшно, отколкото да те съкратят. В последния случай можеш поне да се надяваш на двумесечна компенсация и обезщетение.
Работодателите, между другото, също имат свой синдикат - Руският съюз на индустриалци и предприемачи (РСПП). Той, спомням си, също предлагаше промени в Трудовия кодекс: на хората, уволнявани по инициатива на ръководствата на предприятия и компании, да не се плаща двумесечна компенсация, а обезщетението да се изплаща от държавата. Авторите на тези предложения едва ли са се надявали, че те ще минат. Но, изглежда, профсъюзът на работодателите също така имитира защитата на интересите на подопечните си, както и работническите профсъюзи.
Общопризнат факт е, че руските профсъюзни организации, с изключение на частните, само имитират борба за трудовите права на населението. Властта също няма илюзии за това. А щом е така, трябва ли да се учудваме, че повечето руски граждани, където и да се трудят, не се доверяват на своите профсъюзи.
Днес в Русия няма кой знае колко истински независими профсъюзи. Работниците, свикнали със съветските профсъюзни комитети, не е толкова лесно да бъдат организирани в свободна самоорганизация. Не е лесно да приучим и руските мениджъри към мисълта, че по своето социално предназначение профсъюзът не е слуга на администрацията, е неин контрольор, опонент. И всяка акция за защита на трудовите права не трябва да се приема като бунт, провокация, проява на екстремизъм, а профсъюзните лидери да се приравняват към лидерите на политическата опозиция.
Както и да е, но някои вече от собствен опит се убедиха, че независимите профсъюзи умеят да постигат достойни заплати и допълнителни социални гаранции. Руският труженик обаче не се надява на профсъюза. А желаещите да стачкуват са още по-малко.