Спирането на "Южен поток" в България – част от санкциите срещу Русия

Логично е да видим в спирането на строежа на "Южен поток" в България продължение на икономическите санкции срещу Русия, пише днес руският в. "Известия". Не става дума за европейски, а за американски санкции. САЩ използваха ЕС като инструмент, за да постигнат собствени цели, и то срещу интереса на европейските си съюзници. Последните, както и в много други случаи, играха срещу самите себе си. В стремежа си да спрат строежа на "Южен поток" САЩ и директно, и чрез ЕС извиваха ръцете на балканските партньори на "Газпром" - България и Сърбия. Ситуацията с "Южен поток" не бива да се разглежда "извън широкия контекст на събитията, бушуващи около Украйна". Първо, САЩ се канят да сложат ръка на украинската газотранспортна система - за да имат нов мощен лост за натиск едновременно и върху ЕС, и върху Русия. Освен това спирането на "Южен поток" се използва за натиск върху Москва в политическо-финансовия аспект на украинския въпрос. Целта е Русия да продължи и занапред да субсидира Киев с доставки на синьо гориво. Ако не задължи Украйна с авансово плащане, федерацията ще продължи да й доставя напълно безплатно гориво за милиарди долари. Така Москва действа като спонсор на днешните украински власти. Междувременно Украйна все повече се превръща в държава, враждебна на Русия. "Газпром" не врътна крана на газовите доставки за Украйна, при все че това бе предвидено в сключения договор. Отложеното преди минаване към авансово плащане трябваше да стане факт в понеделник, а Киев не плати никакъв аванс. Нещо повече, киевските власти заявяват официално, че няма да изпълняват договора, защото не са съгласни нито с условията, нито с ценовата формула. Въпреки руските възражения Украйна разработва реверсни маршрути за доставка на газ от Унгария, Полша, Словакия и Румъния, което теоретично ще позволи на Киев да увеличи годишно внасяния газ на 30 милиарда куб. метра. Украйна не ще може да се откаже от руския газ, защото вътрешното производство не би задоволило нуждите й, смята руският бизнес експерт Владислав Метнев. "Газпром" - като търговска организация, не бива да скланя на компромиси и трябва да настоява за изпълнение на договора, включително за плащане на украинския газов дълг по договорената цена. Украйна естествено може да поиска разтрогване на договора чрез съд. Това обаче носи риска, че докато трае процедурата, руските газови доставки за Украйна ще бъдат спрени - съответно клиентите на "Газпром" в Европа няма да получават достатъчно газ. Затова Европа най-вероятно ще натиска Украйна, за да се разбере Киев с "Газпром". Новите отстъпки, за които склони Русия в газовия спор с Украйна, не задоволиха Киев. Дори еврокомисарят за енергетиката Гюнтер Йотингер, одобрил руските предложения, не можа да убеди украинския кабинет да си плати дълга. Това означава, че много скоро, както обеща Владимир Путин, газовите отношения между Киев и Москва "ще минат в друга фаза". Според директора на руския Фонд за национална енергийна сигурност Константин Симонов по време на преговорите се е случила "абсурдна история" - Киев е получил от Москва исканата цена, но после е настоял това да не бъде представено като отстъпка, а като промяна в договора. "Ето, сега ще променим договора, а Украйна пак ще започне да измисля нещо. Тая история може много, много да се проточи", казва Симонов. "Йотингер ни обеща, че ако направим това, те ще придумат Украйна. Украйна обаче направо им плю в лицето. Йотингер изглежда просто като идиот в тази ситуация". Европейският комисар Гюнтер Йотингер обяви, че двустранните преговори минават на президентско равнище. Засега обаче Кремъл не е потвърдил, че в газовия пазарлък ще се включи и Владимир Путин. Според изданието обаче е възможно в преговорите да вземат участие и Путин, и украинският лидер Петро Порошенко. Докато траят преговорите, "Газпром" няма да спре газовите доставки, но може би няма да обяви открито нова отсрочка, за да държи в напрежение Украйна и ЕС. "Все още има надежда да се разберем", заявява бизнес аналитикът Сергей Вахрамеев. Според него и за Русия, и за Украйна ще е добре да се споразумеят за "средноевропейска цена на газа - 380 долара за 1000 кубика". От началото на април цената на руския газ за Украйна бе вдигната от 268,5 на 485,5 долара за 1000 кубика. Според Киев тази цена е политическа, а самите договори - заробващи. Кремъл пък изтъква, че е глупаво да се оспорват газовите договори между Русия и Украйна, тъй като властта в Киев днес е в ръцете на хората, които са ги подписвали. Москва въвлече ЕС в тези преговори съвсем не за да отстъпи пред Киев. Напротив, без кардинални политически отстъпки от страна на Украйна руската позиция за газа едва ли ще може да бъде смекчена. Значи остава много висока опасността от газова война.