Спете спокойно, управници!

Паник атака. Доскоро мислех, че съществува само като етюд от филмите. Оказа се, че не си давам сметка колко "паникьосани" хора има на улицата. Май не са малко тези, които пият валидол или мента, глог и валериана...
Преди ден, докато се возех в претъпкания 280 в София, на младо момиче му прилоша - задръстване, препълнен автобус, задух. Пътниците се опитаха да помогнат. Напръскаха момичето с вода, отвориха прозорците, обадиха се на 112. Случва се, ще кажете. Не ми се бе случвало да видя "паник атака". Или нервен срив. Или както там му казват... Ще попитате откъде знам каква е била диагнозата - научих от пътниците. Преди да дойдат медиците. Оказа се, че от младите хора до мен поне четирима под 30 г. са имали симптомите, от които се оплака момичето! Задух, иглички по лицето, свиване на крайниците, изтръпване на тялото... Повечето са били и пациенти на Бърза помощ.
"Случи ми се наскоро, добре, че бях с колега. Лекарите дойдоха и ми поставиха урбазон. И при теб е това. Дишай дълбоко, сега ще ти дам валидол. Те ми казаха винаги да си нося", наставически започна да нарежда момиче на около 25-26 г. Бръкна в чантата за успокойтелното, но "колегите" в автобуса й се скараха и наредиха да се чака линейката. Видях още колко хора имаха готовност с валидол...
Стреснах се. Не от това, че на 20-годишно момиче му стана зле. Уплаших се, че толкова много млади хора се разхождат с успокоителни в джоба, че добре познават признаците на паник атаката... Изтръпнах от коментарите на студент, който анализира ситуацията с думите "Нервичките на някои хора не издържат". Осъзнах и тъжната реалност на изречението "Някой не си е пил хапчетата днес".
Защото те са млади, а вече са с разбити нерви. Защото са "цветът на нацията", а се поддържат с успокоителни. Защото са тук, притеснени за утрешния ден, а на никого не му пука. И защото явно в аптеките едни от най-търсените хапчета са успокоителните. Защото утре поредният тийнейджър ще припадне в пристъп на паника на кандидатстудентски изпит. Защото утре млад човек отново ще грабне блистера в опит да притъпи болката. Защото утре, не дай, Боже, дете ще посегне на живота си заради скандал с родители или от немотия...
Спете спокойно, управници! Българските деца също са спокойни. Благодарение на розови или бели, малки или големи хапчета, предписани или непредписани от хора с бели престилки.
Да живее "спокойствието" на българската младеж!