Спасителят Аню Ньойски

Спорът за обезщетенията на военните, подет от Симеон Дянков, отново завърши в полза на военния министър Аню Ангелов. Това, разбира се, си беше запазване на социални придобивки, извоювани още преди да "избухне" т. нар. демокрация, т.е. преди 10 ноември 1989 г. А не някаква Анюва заслуга към хилядите военнослужещи, които той лично е намислил да уволнява. Така на фона на тази негова "победа" някак си уж по-лесно ще се преглътне увеличаването с две-три години на осигурителния стаж за пенсионирането на родните войскари.
При това повторно прецакване на Дянков резултатът вече е 2:0 за Аню. След като премиерът защити военния си министър да не се пипат "изключително ценните кадри" в отбраната, т.е. военните пенсионери, заемащи цивилни щатове, Дянков взе да търси нови начини за орязване на армията. Откъде да се намерят пари за майчинските надбавки? Ами от същите тези военни пенсионери бе, г-н Дянков! Искайте от Аню списък на началническите длъжности в МО и структурите на пряко подчинение от началник на сектор до директор на дирекция и ще видите колко от тях се заемат от военни пенсионери. Така ще се убедите, че МО поддържа най-скъпия чиновнически апарат, който получава и максималните пенсии за страната, а гражданският контрол е абсолютен фарс. След това отново поставете въпроса на премиера кое е по-важно - Анювите приятели военни пенсионери или българските майки, които се чудят как да отгледат утрешното поколение българи. Само внимавайте Аню пак да не ви хлъзне по хипотенузата. Той е спец по тези неща.
Що се отнася до Аню и "спасените" от него пет заплати, добре е да се знае, че ако това не се бе случило, нищо добро не би очаквало в бъдеще другаря министър. Страхът от заплюване и замерянето с камъни по улиците или "приятелски огън" по време на някое армейско занятие си е съвсем основателен. Защото Аню неговите 20 заплати си ги е получил. Получил е и всички полагащи му се социални придобивки, докато е бил на кадрова служба. Така че, да не се изкарва спасител на войската, за която въобще не му пука. Иначе как да си обясним тези 5700 "щика", които е решил да уволнява. Дали Аню ще гарантира на тези хора, че ще съумеят да служат с две-три години повече, след като армията ни перманентно се свива като шагренова кожа?    
Освен всичко друго Аню взе да се вживява и в нова роля - тази на велик държавник. Човекът е загрижен повече за финансовия натиск върху НОИ, отколкото за бъдещето на подопечната му армия. Не поради стремеж за задържане на кадрите, а поради притеснения за финансовото осигуряване на обезщетенията им са Анювите страхове. Така че, Дянков да не се отчайва - на прав път е!