Спасителният боклук

Юрий Синалеев
Новие известия


Неотдавна на Курилските острови бе стоварен японски десант. Заедно с местни жители студенти от университета "Хокайдо", водени от професор Оги Харуо, разчистиха част от крайбрежието на Охотско море - махнаха боклука, донасян от вълните. Този "съботник" обаче имаше не само научно-екологично, но и донякъде просветно значение. Японците запознаха своите съседи с чудесна традиция, превърнала Страната на изгряващото слънце в едно от най-чистите кътчета на планетата.
Днес чужденецът, тръгнал на разходка из някой японски град, трудно би повярвал, че в средата на миналия век дипломатите, настанени в Токио, се оплакваха от мръсотията и купищата употребени еднократни пръчици за хранене, "украсявали" столичните улици. Още по-трудно е да си представим, че идеалната чистота се поддържа без участието на внушителен персонал от хигиенисти.
Например в квартала, където живея, изобщо няма чистачи. Впрочем в града естествено има служба по чистотата. Тя обаче се грижи главно за гуляйджийските зони в центъра, където нощем купонясват младежи - след тях остават планини от фасове, бирени кутии, дъвки, залепени наоколо и какво ли не още. Всичко това обаче скоро изчезва: рано заранта японските улици са идеално измити със специален шампоан, дори хартийка не може да се намери.
При все това малобройните чистачи са обект на обществен контрол. В страната има доста на брой доброволни сдружения, които бдят за хигиената. С извинение, има даже Асоциация за чистота на тоалетните - нейни членове обикалят магазините, моловете, всички масово посещавани места и проверяват проверят добре ли са измити местните клозети. Ако установят, че отходното място не е излъскано както трябва, нищо чудно чистачът или собственикът да бъде публично посрамен в печата.
А в тихите спални райони, където има главно малки частни къщи, всеки смята за свой дълг самостоятелно да поддържа чистотата не само край собствената си врата, но и в цялото кварталче. Всички се познават помежду си и някак не е прието, щом изпиеш пликче саке, да го подритнеш към съседската порта. Напротив, хората гледат например да пометат листата, нападали пред дома на съседа, ако е заминал. И никой не подминава изтървана от детенце бонбонена хартийка. Кварталните пенсионери взимат най-присърце грижите за почистването - мнозина тръгват на разходка с найлонови пликове, в които събират боклука, зърнат случайно.
Трудно е да схванем какво всъщност е станало с японците през последния половин век. Защо изведнъж са започнали да виждат в улицата свое лично пространство, където всеки почтен човек е длъжен да поддържа идеална чистота? Хрумва ми само един отговор, който безспорно не обяснява всичко: в Япония действа чудесно обмислена система за оползотворяване на отпадъците. Боклукът там винаги се сортира преди изхвърляне.
Почти всички магазини продават три вида торби за боклук - жълти, розови и прозрачни. В тези от първия вид се слага онова, което ще бъде изгорено в специален завод. В жълта торба може да видиш всичко, дори стари обувки. Най-често обаче ги пълнят с хранителни отпадъци. Всъщност затова ги правят жълти - този цвят отблъсква враните, основните местни любителки на ровенето из боклука. В розови торби хората събират пластмаси, метал, стари детски играчки - накратко, всичко, което става за рециклиране. Останалото - използвани батерийки, овехтели дрехи и т. н., отива в прозрачните.
Ако те мързи да мъкнеш всички тези чували до най-близкия контейнер, може да ги оставиш направо пред къщи. Ще ги вземе колата на специална частна фирма. Точно тя получава парите, изхарчени от японците за пъстроцветни торби.
Остарялата битова техника (японците я сменят на всеки 2-3 години) се утилизира отделно и срещу заплащане. Купуваш специален стикер, залепваш го на съответния предмет и го оставяш пред входа. Ако някой уред просто не ти е харесал, може да го дадеш безплатно на частниците, които обикалят насам-натам с камионетки и приканват желаещите да се отърват от старата домакинска техника. Наистина само денем и то в делник, когато почти всички японци са на работа. Но който сполучи да им дари например старомодния си телевизор, може да се гордее - извършил е добро дело. Частниците с камионетките обясняват, че старите уреди ще бъдат продадени на нуждаещи се от слаборазвити страни.
Изобщо за японците почистването е нещо като благотворителна дейност. "Изхвърляйки непотребното, правиш нещо необходимо" - всеки в Япония подкрепя този лозунг на местна благотворителна организация, която събира капачки от пластмасови шишета и купува с парите от тях лекарства за болните от полиомиелит. Най-сетне, всички виждат къде отиват отпадъците след преработка.
Край бреговете на Япония има доста ръкотворни острови, изградени от изгорени боклуци и бетон. На тях често се монтират фарове в помощ на корабите, за да намалеят морските катастрофи. Излиза, че и плик с обелки може да спаси човешки живот. Е как тогава да не се бориш за чистота?