Спасете българската наука!

Обръщаме се към вас именно като към НАРОДНИ, а не като представители на политическите партии. В последните десетилетия науката у нас преживя три сериозни удара.

1. Българската академия на науките, най-голямата научна институция в страната, която произвежда най-голямата част от научната продукция, беше доведена до финансов колапс.  Държавната субсидия за БАН не предоставя никакви средства за научни изследвания, тя не осигурява напълно дори мизерните заплати на учените. В момента младите учени получават заплати, равни на минималните за страната, професорите - около 750 лв. при средна заплата за страната над 1000 лв. Докато за последните 10 години средната заплата за страната се е удвоила, в БАН основните заплати почти не са мръднали. Очевидно и до днес са живи повелите на министър Дянков, чиято цел беше да закрие БАН: "Оставете ги без пари и те сами ще се закрият".
2. Промени се начинът на субсидиране на университетите. Средствата за научноизследователска дейност са нищожни и с изключения на няколко университета тази дейност намаля, а някъде и тотално изчезна. Не е възможно да се създават творчески мислещи висшисти, ако самите преподаватели не са добри учени. Основното финансиране се определя не от научните резултати, не и от качеството на преподаване, а от броя налични студенти. Това естествено води до стремеж за запазване на студентите на всяка цена и до снижаване на изискванията към тях. Държавата сякаш иска университетите да създават не образовани хора, а хора с дипломи. Системата започна да произвежда полуграмотни висшисти, които от своя страна, навлизайки в началното и средното образование, ще започнат (и вече започнаха) да произвеждат полуграмотни  гимназисти. Нещо повече, в училищата също беше въведен порочният принцип "парите следват ученика", в резултат на който основната цел е запазването на учениците, които преминават от клас в клас, дори ако цяла година не отворят учебник.
3. Законът за развитието на академичния състав с ликвидирането на елементарни наукометрични изисквания за издигане на преподавателските и научните кадри, предостави всичко в ръцете на административните ръководители и още веднъж демотивира научните усилия на хората.
Българската наука е в състояние, когато не може да се възпроизвежда. Младите хора, желаещи да се занимават с научна дейност, напускат страната и допринасят за развитието на други страни. Ние все повече се превръщаме в полуграмотна нация, а такива нации нямат бъдеще в този технологичен век. Един сериозен симптом за нашето ниско научно и технологично ниво е спадането на чуждестранните инвестиции и практическата им липса в областите с висока принадена стойност. Ако искаме да се измъкнем от тази спирала, водеща към все по-голяма деинтелектуализация на страната и като резултат  - към все по-необратимо изоставане от богатите страни, трябва да съсредоточим усилия към възстановяване на научния ни потенциал.
За да решим тази задача, трябва рязко да увеличим субсидирането на БАН и на научноизследователската дейност в университетите. Съветите да се разчита на европейско финансиране издават пълна неосведоменост. Парите по европейските програми са основно за инфраструктура, като се предполага, че възнагражденията на учените са осигурени от национално финансиране. Нека не повтаряме грешката от изграждането на технопарка, където стоят празни лаборатории. Наука без учени не може да се прави. Трябва да се приеме нов закон за развитие на академичния състав, трябва да се променят принципите на субсидиране на училищата и университетите. Трябва да се положат сериозни усилия за спасяване на науката в България. В противен случай ние все повече ще се отдалечаваме от развитите страни. Вижте, от една страна, Южна Корея и Сингапур с тяхната огромна финансирана от държавата наука, а от друга, на разчитащата главно на природните си богатства Венецуела.
Спасете българската наука, за да има бъдеще България!
Председател на ПП "Българската левица":
                           
М. Милева