Социологическите лупинги

Доц. д-р Стоян ВЛАЙКОВ

Пътували заедно Доналд Тръмп, Владимир Путин и Бойко Борисов в самолет, управляван от двама пилоти. Самолетът попаднал в турболенция и започнал да пада. Имало само един парашут. Решили тримата държавници да гласуват и който събере най-много гласове, на него ще дадат парашута. След преброяването на гласовете се оказало, че печели Борисов - с 16:0 в негова полза. А в самолета имало само пет човека.

Този анекдот безпощадно разкрива как се гласува у нас и как се правят социологически "рейтинги" (ужасна дума, има къде по-добри - авторитет, престиж, влияние). В месеците на коронавирусната епидемия у нас социологическият котел завря и заклокочи до пръсване. "Рейтингите" на генерал Венцислав Мутафчийски и на Бойко Борисов блеснаха като фойерверки - 60-65% от 1000 респонденти (анкетирани лица). А към БСП заваляха гръмотевици и светкавици: партията и Корнелия Нинова се сривали все по-надолу, одобрението за тях падало, защото не се прегръщат с правителството, не го подкрепят в "антикризисните мероприятия", а му правят напук. И кои са социологическите орисници? Предимно любимците на властта и на Бойко Борисов. Макар че последните им изследвания показват почти двоен спад: Мутафчийски и Борисов с по 38% (от 1000 респонденти), а президентът Радев главоломно се провалил под тях с "ужасните" 3%, т.е. той има 35% обществен престиж. Правителството пък се издигнало високо с 29% от мненията на изследваните граждани. А за БСП признават, че пак е втора политическа сила, но с 13,12%, че и дори с 11%. Нинова била с още по-нисък относителен дял.

Това, което вършат социологическите агенции, не са класически научни социологически изследвания. Те правят емпирични анкети, допитвания, сондажи, проверки, ориентири, демоскопски снимки. Все необходими неща, но - еднодневки, отразяват мнението и настроението на изследваните лица за момента, за времето на  проучването от 2 до 5 дни. Едно ново събитие, разкритие на корупция и злоупотреба, скандално изказване на министър или депутат може да обърне общественото мнение още на другия ден след текущото анкетиране. Няма обаче истински дълготрайни научни емпирични социологически изследвания по кардинални социални проблеми - като например социалното неравенство, бедността, безработицата, социалното предприемачество, каквито извършваше преди Институтът по социология в БАН. Затова и беше "реформиран" още при първото правителство на Борисов под натиска на министъра му Дянков - да не се рови много из сенчестите дебри на "прехода". Обединиха го с философията и наукознанието, социологията се претопи в един хибрид - Института за изследвания на обществата и знанието. 

Много бързо след 1990 г. социологическите агенции се комерсиализираха. Социологията всъщност придоби статут на платена услуга, започна наддаване и търговия със социологически данни. Ако искате партията ви или вие да излезете на първо място в политическия живот, ще си платите. Мизата по едно време беше стигнала до 10 000 долара за проучване с няколко въпроса. Тогава се роди и следният убийствен сарказъм: "Социологията е точна наука. Тя ще ви даде точно толкова точни резултати, за колкото точно сте си платили". Някои се изхитриха: извършват емпирични проучвания "за своя сметка" и ги предлагат на медиите да ги купят и представят. А какво ще изберат медиите? Каквото им диктуват техните босове и големите "спонсори". Така неизбежно на първо място винаги излизат партия ГЕРБ и нейният лидер. Колко медии днес ще огласят нещо хубаво за БСП?

Въпросите, които задават социолозите, често са манипулативни и с тях може да се изкарат всякакви резултати. Любимият въпрос е: "Ако изборите бяха днес, Вие за кого ще гласувате". Нелепо е да се пита това в момент, когато няма предизборна нагласа, нито партийни борби за гласовете на избирателите, психиката на хората не е настроена за категорични предпочитания. В такъв момент изследваните лица не могат да се определят със сигурност за кого ще гласуват. Всеки може да отговори произволно, а на изборите да гласува по съвсем друг начин. Преди изборите за президент през 2005 г. на Петър Стоянов социолозите предричаха 90% гласоподаватели за втори мандат, а бе избран Георги Първанов. Преди това Иван Костов бе обявен от социолозите за политик и мъж на годината (2001), а се провали на парламентарните избори. На изборите за Европарламент през 2019 г. ГЕРБ очакваше според емпиричните допитвания 7-8 депутати, а получи само пет (колкото и БСП). Шестият е на СДС - Големият Ал (Йорданов).

С това се занимават мнозина социолози вече 30 години. Нито една агенция не се решава да направи проучвания по най-важните и актуални проблеми на развитието на обществото. Защото за такова проучване няма кой да им плати, а и управляващите се страхуват от такива изследвания. По този начин се избягва разкриване на мнението на хората по най-болезнените обществени проблеми.

Най-често прилаган и най-евтин метод на емпирично изследване в сондажите и допитванията е телефонното интервю. Това е най-дефектният метод. Респондентът не участва пряко в интервюто или анкетата, не отбелязва лично отговора си в анкетна карта и не може да види дали неговото мнение се вписва точно за това, към което той се е определил. У него възниква съмнение, че предпочитанието му ще отиде примерно за друга партия, за която са платили на социолозите. (Нали знаете отвтратителната сентенция, че това, което не може да се купи с пари, се купува с много пари). А ако позвънят на някого по телефона и го попитат: "Г-н Иванов, за кого ще гласувате?", той направо затваря телефона. Защото анкетите са анонимни, социолозите не трябва да знаят името, а само телефонния номер, при това произволно избран според формираната извадка. А може и да се страхува, че ще пострада за откровеното си мнение. Затова напоследък социолозите се оплакват, че мнозина вече отказват телефонни интервюта. Те сами си го докараха.

Германският класически философ материалист Лудвиг Фойербах (1804-1872) казва: "В колибите не мислят така, както в дворците". Само с едно изречение той дефинира голямата пропаст между аристокрацията и народа, презрително наричан "простолюдие". Днес можем да кажем същото: в селата не мислят така, както в столицата и големите градове, в които социолозите правят анкетите и интервютата си. Нима пенсионерите с 219 лв. пенсия и всички, живеещи под линията на бедността, мислят така, както работещите в правителствените учреждения? Да сте чули за изследване на нагласите в тази обществена прослойка? Какво е отношението към властта на безработните, които получават или не социални помощи? А на възрастните мъже и жени в селата, подложени на унижения, побоища и даже убийства, на които им ограбват жалките пенсии или отгледаните в дворовете зеленчуци и плодове? Те по еднакъв начин ли разсъждават с работещите в големите градове? Питани ли са жителите на Крумовградско, Ивайловградско, Смолянско и на много други краища какво мислят за правителството, за партиите и за развитието на държавата? Колко прав е Фойербах и колко далеч в бъдещето е виждал!