Социална интеграция ли?

Доскоро не знаех, че на хората с ТЕЛК се отпускат средства за социална интеграция. Узнах го от моя съсед Иван Захариев, на 69 години, почти неподвижен. При хубаво време с големи усилия стига до пейката пред блока, където да поседи няколко часа на слънце и въздух. То се оказа, че у нас въдухът е най-замърсеният в Европа, но това е друг въпрос. Затова през три дни му купувам хранителни продукти, а всяка седмица изхвърлям боклука - една найлонова торбичка от има-няма 2 кг, за което той плаща такса смет 160 лв. Но и това е друг въпрос.
Та той, с призната инвалидност 80% (не знам на кои се дава повече, може би на тези, които се движат само с инвалидна количка, или са приковани на легло, но и това е друг въпрос) получава месечно по 19,50 лв. добавки за социална интеграция. Но понеже нито може да отиде до пощата, нито до банкомат, му ги носи пощальонът. За което таксата е 6,50 лв. (съвсем естестено, като се има предвид, че само за идване водопроводчикът взима 20 лв.). Ако съм знаел, щях да докарам нотариус да ми издаде пълномощно - ще получавам въпросните пари и ще му нося този вид социална помощ без комисиона. Защото ми се стори, че да го лишават с повече от 1/3 от нея е най-малко нехуманно. Но и това е друг въпрос.


За какво ми се оплака Иван Захариев? Два месеца вече пощальонът не му носи парите за социална интеграция. Помоли ме да проверя каква е причината.
Отивам в съответната служба и там се оказва, че срокът на социалната му оценка е изтекъл. Дадоха ми пет формуляра, които трябва да попълни, а към тях да се прибави удостоверение от личния лекар за ползване на частично платени лекарства и номер на диета. С формурярите се справих, но издаването на удостоверението се оказа трудна работа. Като отидох при личния му лекар, той каза, че документът съдържа поверителна информация и се дава лично. Понеже нямам кола, помолих друг съсед да докара личния лекар при Иван Захариев и да му връчи удостоверението.

Над 50 на сто от хората в неравностойно положение у нас са без работа, сочат изследвания на неправителствени организации

И така, вече снабден с всички необходими документи, отидох в социалната служба за издаването на нова оценка, въз осонва на която Иван Захариев отново да започне да получава интеграционна добавка. Оказа се обаче, че именно сега трябва да се подаде молба за нейното отпускане. Попълних я, но ми казаха, че така не може. Трябва пълномощно и лична карта на правоимащото лице.
Цялата

тази одисея продължи повече от месец

Накрая занесох заветния документ на Иван Захариев. Понеже ми е издал пълномощно, ще му получавам парите и ще му ги нося в пълен размер. Когато обаче отидох в пощата да ги взема, се оказа, че ще се получават от следващия месец. Направих справка - срокът на предишната му социална оценка е изтекъл през август и тя веднага е спряна. А тази, която е издадена през октомври, ще я получи през ноември. Защо е така и служителите не можаха да ми обяснят.
Дотук с одисеята.
След това подробно се запознах с документа. Той е издаден от комисия от девет души. Не съм графолог, но като гледам подписите, това може да са драсканици на един и същи човек. Подписите са накрая. По-нагоре е съдържанието. На Иван Захариев му се отпускат добавки за транспортни услуги, диетично хранене и лекарствени продукти. Проучих: транспортните услуги се изразяват в карта с намаление за ползване на градския транспорт. Той не е в състояние да ползва такъв. Но му е отказана достъпна информация, балнеолечение и рехабилитационни услуги (веднъж в годината), информационни и телекомуникационни услуги, от които той определено се нуждае, както и обучение. Малко по-горе в документа обаче му се препоръчва индивидуална потребност от медицинска и социална рехабилитация, а при нужда и желание - индивидуална потребност от социални услуги. Както и да умувахме, не можахме да разберем какви могат да бъдат те.
Новата социална оценка на Иван Захариев е валидна до 2018 г. Казах му да я пази, но ако е жив дотогава, може да я изгуби, както е станало с предишната. Тогава отново ще се повтори сегашната административно-документална одисея. Затова

възниква въпросът дали е необходима

Той, както и много други, има пожизнен ТЕЛК. С напредването на възрастта повече от наивно е да се мисли, че здравословното му състояние ще се подобри. Защо тогава са необходими тези социални оценки през пет години? За да се преброява колко са оцелелите ли? Или да се намира работа на социалните служби? Но и така да е - нека да получават заплати и да им тече трудовият стаж. Но в случаи като този на Иван Захариев, не той трябва да ходи при тях, а те при него, т.е. здравите и правите при инвалида, който едва стига до пейката пред блока.
Ако това е много трудно, поне когато вече му изтича срокът на предишната оценка, да му изпратят съобщение. Защото той е забравил, че преди 5 години му е правена такава и трябва да следи докога е валидна, за да се подготви за нова. А на социалните служби това трябва да бъде част от задълженията. То не иска нито пари, нито време, нито труд. Залегнало е, предполагам, в компютърната програма. Когато изтече срокът на социалната оценка на лицето, то автоматически се изключва от списъка. Друг въпрос е, че никъде не е указано кога трябва да се подадат новите документи - когато срокът е изтекъл или преди това.
Не е маловажен и въпросът за размера на интеграционната добавка. Тя е

19,50 лв. на месец

- както за Иван Захариев и други като него, които харчат по 100 и повече лева месечно за лекарства, така и за тези, които само проформа се нуждаят от тях. Има много хора с решение на ТЕЛК за степен на инвалидност, а всъщност не боледуват от нищо. Затова интеграционната добавка не трябва да се дава на калпак, а да се диференцира според действителните потребности.
Не на последно място. Понеже поех грижата да получавам интеграционната добавка на Иван Захариев, се заинтересувах кога се изплаща. На вратата на пощата има график за получване на пенсиите, а за тези плащания няма. Отговориха ми, че преди 2 години това е ставало между 25-о и 30-о число на месеца, но сега - когато им преведат парите. Попитах няма ли телефон, на който да се обаждам за справка. Нямало, трябвало да наминавам.

* * *

След всичко това обилно словоизлияние, някой читател може би ще попита защо го занимавам със случая "Иван Захариев", който е единичен, или да има още стотина-двеста като него. Проучих и разбрах. Не е така. С тежка инвалидност и без близки хора, които да се грижат за тях, са около 22-23 хил. души. Някои живеят в села, в които пощите са закрити. Няма и банкомати. Поради което няма откъде да си получават парите. За тези хора трябва сериозно да се помисли. Ето защо, за да привлека вниманието към проблема, написах тази статия. Дано има отзвук.