03 Декември 2022събота04:37 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно облачно. Над Западна и Централна България ще е без валежи, а след обяд над югозападните райони от страната и облачността временно ще се разкъса. На изток през целия ден ще превалява слаб дъжд. Ще духа слаб, в източните райони - до умерен вятър от север-североизток. Дневните температури ще се повишат и максималните ще са между 3° и 8°, в София - около 7°. Днес ще бъде предимно облачно. Над Западна и Централна България ще е без валежи, а след обяд над югозападните райони от страната и облачността временно ще се разкъса. На изток през целия ден ще превалява слаб дъжд. Ще духа слаб, в източните райони - до умерен вятър от север-североизток. Дневните температури ще се повишат и максималните ще са между 3° и 8°, в София - около 7°.

Социализмът е жив... в Дания

Тази скандинавска страна е едно от най-равните общества в света, където богатството е разпределено по-равномерно отвсякъде другаде

/ брой: 1

автор:Галина Младенова

visibility 4535

Четири атланта държат на каменните си рамене портала пред старинната сграда на датския парламент. Носят огромна тежест. "Паметникът на данъкоплатците!", обичат да се шегуват датчаните. Наистина данъците в Дания изглеждат непосилна тежест. Тук бъркат в джобовете на хората яко. Датчаните плащат най-големите данъци, които достигат до 59 процента от доходите.
Въпреки този висок процент хората тук съвсем добросъвестно и послушно плащат. По събираемост на данъците в Евросъюза Дания заема първото място, като изпреварва дори Швеция. Нещо повече - проучване в края на миналата година показа, че датчаните нямат нищо против да дават солидна част от парите си на държавата. За тях това е "свещената традиция на благоденстващото общество". Движението за ниски данъци, което превзе Европа, очевидно е подминало Дания.
А данъците в Дания са ужасяващи. Фирмите плащат данък печалба 37 процента. Обикновените граждани плащат в зависимост от доходите си - колкото по-големи, толкова по-голям данък. Ако годишният доход е 250 хил. крони - даваш на държавата 46 процента. Ако доходът е 400 хиляди - плащаш вече 52 процента! ДДС е 25 на сто. Данъкът за кола - 180%, за бензин - 120%, за цигари - цели 300 процента.
Да не се плащат данъци на практика е невъзможно. Всичко е прозрачно - всички печалби и инвестиции са известни: не може да се скрие нищо.
Луди ли са датчаните? Не. Датчанинът знае защо плаща тези високи данъци и е готов да спори дълго за ползата от това. В замяна получава уреден живот. Датчаните плащат наистина с удоволствие почти половината от заплатите си под формата на данъци и такси, възмездието са безплатно образование, здравеопазване и социални грижи, безупречна инфраструктура, неподкупна администрация и грижовно пазена околна среда.
За да се опитаме да разберем датския манталитет, може би трябва да се върнем малко по-назад в историята. Как възниква демокрацията в Дания? През 1813 г. датската държава банкрутира и в страната настъпва пълен хаос. Причина за това е най-вече войната. Кралят на Дания, убеден, че Наполеон е голям юнак и със сигурност ще спечели войната, застава на негова страна. Англия обаче унищожва датския флот (най-голям по онова време след британския). Наполеон губел, но Дания стояла плътно зад него до края. В резултат тя била откъсната от Норвегия, с която дотогава образували една държава, и се превърнала в една мизерстваща минидържавица.
Почти 90 процента от населението били селяни. Хората сами създавали малки училища и обучавали децата си. След като загубили войната и започнали да живеят зле и трудно, те разбрали, че столицата, централната власт, няма да направи нищо за тях. Било ясно, че трябва да се оправят сами. В селските училища започнали стихийно да се създават инициативни "комитети за оцеляване". Те станали първите "лястовички" на самоуправлението в Дания.
Не държавата е организирала местното самоуправление, а народът сам го създал. Затова и до днес държавата уважава местното самоуправление и отношенията са партньорски, уверяват датчаните.
В Дания има днес три нива на управление. Функциите са ясно разпределени. Местното (кметското) ниво отговаря за училищното образование, детските градини, библиотеките, интеграцията на бежанците и имигрантите, сметосъбирането и чистата вода, местните пътища и планирането на строителството. Регионалното (окръжно) ниво отговаря за болниците, грижата за инвалидите, планирането на движението на обществения транспорт, екологията, която включва контрол на предприятията. Общофедералното ниво (парламентът и правителството) приема законите и се занимава с въпроси от държавно значение. Дания няма президент, но пък има крал, чиято роля е по-скоро символична.
Всяко ниво на управление има право да събира данъци, затова местните администрации не чакат пари от центъра. Той обаче на свой ред не може нито да налага решения, нито да дава оценка на работата им. Оценяват ги хората. Проектите на законите се публикуват за общонародно обсъждане. Заседанията на парламентарните комисии са открити за всички хора.
Между другото депутатите не получават големи заплати - те взимат колкото началник отдел във всяко едно министерство - но пък имат допълнителни пари за командировки при избирателите си. Никой не се вълнува от личния живот на парламентаристите: депутатът може да прави каквото си иска, но и най-малките финансови грешки моментално попадат във фокуса на медиите. Корупция в Дания няма, твърдят всички. Този, който бъде заподозрян в корупция, може веднага да се сбогува с кариерата си - прошка за такова прегрешение тук няма. Не случайно и последното проучване на "Транспъранси интернешънъл" сложи Дания в челната тройка на неподкупните държави в света.
В Дания е ясно за какво отиват данъците. Колко и за какво да се харчи от хазната решават самите хора. Отчетността е на показ, във всеки момент може да се провери всичко. (А ние плащаме, плащаме, а нещата отиват към все по-лошо. А когато чуеш, че с твоите пари например НЗОК си е построила палати, ти иде да креснеш: "Аз да не съм ви дойна крава?!" и вече изобщо да не плащаш - ни малки, ни големи данъци, докато чиновниците не се отучат да си устройват хубав живот на твой гръб.)
Парите от данъците в Дания отиват именно за финансирането на социалната сфера и чрез тях се осъществява по-добра социално-демократическа политика. Днес благодарение на демокрацията си, социалното равенство и спокойната атмосфера Дания се смята за една от най-щастливите страни в света. Тя не е най-богатата държава на планетата, но пък определено се смята за просперираща. В Дания бедни хора няма. Държавата като институция е твърде грижовна майка за малко над 5-те милиона свои деца. Тук се казва, че ако работиш, не си беден. А работа има дори толкова, че се изпитва глад за работна ръка в не една сфера на икономиката. Днес Дания е едно от най-равните общества в света, където богатството е разпределено по-равномерно отвсякъде другаде.
Социалната политика е насочена към изграждането на общество на "общото благоденствие". Базата й е грижа за болните, пенсионерите, децата, безработните.
Здравеопазването в Дания е напълно безплатно. Има, разбира се, и частни клиники, но това е защото в страната има и доста богати хора. Медицинското обслужване, което получава средният датчанин, е повече от добро - модерно оборудване, добри лекари. Не случайно се твърди, че именно Дания е европейската държава, в която пациентите имат най-много власт и права. Изглежда тук политиците са осъзнали, че здравната система е за пациентите и не служи единствено, за да гарантира здрава работна сила, способна да плаща данъци и такси.
Данъците осигуряват и безплатното образование в страната. Всички деца в продължение на 9 г. посещават общообразователни училища. Не случайно Дания е страната на цялостна обща грамотност. Сред възрастните делът на неграмотните не надвишава 1 процент. Датчаните са едни и от най-компютризираните нации в света (трети след японците и САЩ). Тук всичко можеш да си свършиш от домашния офис. Всеки датчанин има гарантиран от държавата безплатен електронен подпис.
Правят впечатление изключително големите грижи, които се полагат в тази скандинавска страна за подрастващото поколение. В Дания почти 90 на сто от жените с малки деца работят, защото са осигурени алтернативни грижи за малките, докато майките са на работа. Не е възможно да има пълна работна заетост, без да бъдат осигурени в достатъчна степен грижи за децата, както и не е възможно Европа да има много деца без техните бащи и майки да имат осигурена работа. В Дания например около 80% от децата са включени в различни форми на грижи, а 90 на сто от 3-6-годишните - в детски градини. Съществува изискването за 3-4 деца да се грижи един възрастен човек. Така за една група от 30 деца са ангажирани 10 човека (дори не ми се говори за положението с детските градини в България).
Разбира се, световната финансова и икономическа криза не подмина и датчаните. В резултат на кризата датските фирми срещат трудности за получаването на кредити, пазарът на имоти върви постоянно надолу, рязко нарасна и безработицата. Наложи се дори Европейската комисия да отпусне 10 милиона евро на две големи датски инженерни компании за трудоустрояване на 1150 служители, изгубили работата си заради рецесията. Въпреки това скандинавската страна е по-стабилна от много други държави.
Дания дава пример на другите в Европа как едновременно може да се поддържа силна икономика и социално равенство. И не е случайно, че близо 95% от датчаните заявиха през тежката 2010-а, че живеят прекрасно и се чувстват щастливи...

Извор на скандали

автор:Евгени Гаврилов

visibility 586

/ брой: 234

Български резил

автор:Юри Михалков

visibility 696

/ брой: 234

Парадокси на пазара на труда

автор:Аида Паникян

visibility 577

/ брой: 234

Нов автомобил за ДЦПЛУ - Пещера

автор:Дума

visibility 602

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ