Социалистите са готови да поемат лидерството в Европа

"Макроикономиката заличи най-важното - човека"

- Все по-често се чуват гласове, че ЕС може и да не оцелее. Каква е вашата прогноза, г-н Станишев?
- Наистина Европа е изправена на кръстопът. Следват криза след криза: икономическа, финансова, мигрантска, криза на идентичностите. Натрупа се критична маса недоверие към европейския проект. За да намерим правилното лечение обаче, най-важното е да поставим правилната диагноза. Причината за разочарованието от Европа е тежко накърненото чувство за справедливост, за споделяне на трудностите, подкопаването на фундаментални ценности като солидарност и равен шанс. Истината е, че при доминирането на ЕНП в европейските институции в периода 2009-2014 г. се наложи политиката на "затягане на коланите". Тя разрушава самата тъкан на обществата и на общото ни развитие. В тази политика макроикономиката заличи най-важното - човека. По същество тя е ярка демонстрация на нежеланието на десните да променят каквото и да било и да се откажат от неолибералната философия и политика, които доведоха до тази системна криза. Съвсем закономерен е въпросът, който хората гневно отправят: "Спасихте банките, защо не спасихте нас?"
За да оцелее, Европа трябва да върне социалния си характер. Под натиска на европейските социалисти тази промяна се случва, но не достатъчно бързо и категорично. Волята ни, заявена само преди няколко дни в Братислава, където ПЕС събра премиерите от нашето семейство, е да върнем усещането за перспектива и обща съдба. За първи път от години официално започна дискусия за пътя на развитие на ЕС и ние трябва да се възползваме от това. Още през юли, незабавно след британския референдум, на среща на лидерите ПЕС прие "Пътна карта" за социална Европа.
- Възможно ли е постигането на социална Европа? Дошло ли е времето за ново ляво лидерство? Готови ли са левите в Европа да поемат кормилото?
- Категорично да! Това всъщност е единственият път за спасяване на Европа. Другите две алтернативи - дясното неолиберално антихуманно статукво и затварянето в собствените граници с враждебност към останалите, са рецепти за провал. Но нищо не се дава даром. Необходимо е желание за политическа борба и категоричност в отстояването на общите позиции. Като съдържателни политики левицата е много по-добре въоръжена от нашите опоненти и конкуренти. Това, което не ни достига, е силното и еднопосочно действие в европейски мащаб. Затова двата ми основни приоритета като лидер на ПЕС са: първо, подкрепа за националните партии, защото само чрез силни партии в страните и цялото ни семейство може да се обърне посоката на големия европейски кораб; второ, засилване на единодействието на всички членове на семейството ни. Убеден съм, че през декември, в Прага, по време на Съвета на ПЕС, ще дадем ясен знак, че имаме визията, желанието и силата да променим Европа.
- Какво предлагат европейските социалисти, за да стане ЕС отново привлекателен за европейските граждани, а не да го свързват само с безсмислени регулации, много от които вместо да улесняват, утежняват живота му?
- Публични инвестиции, които да създават работни места. Социални стандарти - минимална работна заплата във всяка страна членка на ЕС. Перспективи за младите - работа, образование, културна идентичност. Замяна на политиката на ограничения с политика, която стимулира растежа и инвестициите.
- От всички кризи в Европа днес положението на младите е най-сериозен проблем. Какво предлага ПЕС, за да им осигури по-добро бъдеще?
- Според едно проучване днес две трети от младите хора смятат, че ще живеят по-зле от своите родители. Това е ключовият проблем пред Европа - тук ще се проведе битката за бъдещето. След много приказки на политиците нашата цел е да направим мащабни, видими и конкретни неща, за да види младото поколение, че Европа им осигурява перспектива. И не започваме от нулата, а продължаваме вече свършеното от социалистите.
ПЕС стартира кампания за Младежката гаранция още през 2012 г. и в резултат на успеха й ЕК отдели 6 млрд. евро за борба с младежката безработица. Механизмът работи, въпреки че в някои държави е по-бавен, но той не е достатъчен. Затова през март т.г. представих на левите премиери в Париж Европейския план за младежта и те застанаха единодушно зад него. Той предвижда увеличаване на парите за Младежка гаранция от 6 на 20 млрд. евро, разширяване на програмата "Еразъм+" и към средното образование, както и културен чек - пари, с които младежите ще могат да се докоснат до европейската култура (литература, музика, театър, кино, история). Искаме да върнем у младите усещането за идентичност и гордост от това, че са европейци. Последният стълб е т.нар. Детска гаранция - средства за здравословна храна, за достъп до образование и здравеопазване на децата. Немислимо е в ХХI в. в най-богатия съюз в света все още да има деца, които не могат да получат лекарска грижа или образование заради социалния статус на родителите си.
- Откъде ще дойде финансирането на тези предложения - дежурният отговор е, че няма пари? Оптимист ли сте за реализирането на плана?
- От опит мога категорично да кажа - водещото за решаването на всеки проблем е политическата воля. Изведеш ли го като приоритет, ще намериш и ресурсите, и управленските решения. Предстои преглед на бюджета на ЕС по средата на 7-годишната му рамка. Сега е моментът да се действа. Но за да се случи, е нужен натиск - политически и обществен. ПЕС и Групата на социалистите и демократите ще настояват за заделянето на средства за Плана при прегледа на бюджета на ЕС. Поставих въпроса и на последния дебат в Страсбург в присъствието на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер и комисарите. Левите премиери ще отстояват реализацията на Плана на срещите на върха. Решени сме да се борим докрай и Европейският план за младежта да заработи.
Това е целта и на кампанията, която започваме. През юни се събрахме в Брюксел, а днес заедно с председателя на БСП Корнелия Нинова и с кандидата ни за вицепрезидент Илияна Йотова ще дадем старта й в България.
- В България също става модерно да критикуваш Европа и да си евроскептик. Как си го обяснявате?
- Обективните причини са същите, като в останалите страни от ЕС - най-вече разочарованието от липсата на справедливост. Но трябва да осъзнаем, че неуспехът на европейския проект ще е огромна трагедия за България! Да вземем най-елементарното - при ниво на преките чуждестранни инвестиции по-ниско от кризисната 1996 г., европейските фондове станаха едва ли не единствен източник на инвестиции в инфраструктурата и модернизацията на държавата. Готови ли сме да се лишим от този ресурс и от подкрепа от милиарди ежегодно?! По-същественото е, че европейските правила са единственият намордник и инструмент срещу разюзданите ни нрави в политиката и икономиката и срещу превръщането на държавата ни в авторитарна олигархична страна. В регионален план дезинтеграцията би означавала връщане към времена на съперничество и враждебност, а знаем какъв е резултатът от такава политика на Балканите! И накрая - мнозина трупат политически точки на гърба на Европа, но не ни предлагат никаква алтернатива! Наистина ли вярват, че в днешния глобален свят малката ни лодка ще е по-надеждна?
- Европа на няколко скорости вече е факт. Как да се чува гласът и на нашата страна сред големите в ЕС?
- У нас темата за Европа на две скорости е много болезнена. В ЕС винаги ще има по-големи и по-влиятелни държави, като Франция и Германия например. Но в крайна сметка трябва да се разобличи манипулацията, че ЕС е Брюксел. А ние сме само консуматори или жертви на решения, които други вземат и ни налагат. Много зависи и от това как се възприемаш сам, как се поставяш, дали умееш да формираш съюзи и коалиции по теми. Най-силната институция на ЕС е Европейският съвет. Там, около кръглата маса, седят премиерите. И по повечето въпроси всяка държава има право на вето, а огромна част от решенията се вземат с консенсус. Така че по-важно е как премиерът на съответната държава поставя даден въпрос, а не колко голяма е страната му. Ако се държим със самочувствие, умеем с аргументи да защитим интересите си, действаме еднопосочно като страна - намираме и приятели, и подкрепа.
Ще ви дам съвсем пресен пример. Преди три дни, на последната среща на левите премиери в Братислава се обърнах към всички тях, а с мнозина успях да говоря и поотделно, и помолих за подкрепа за България за поисканите от правителството 160 млн. евро за укрепване на външната ни граница. С премиера Борисов бяхме в координация и страната ни ги получи. Неслучайно 2/3 от премиерите, на които той благодари лично, са от политическото семейство на ПЕС. Ето ви конкретен израз на солидарността на Европа към нас - в нужен момент. Тази подкрепа спестява на държавния бюджет близо 160 млн. евро. Това, което искам да видя сега, и се надявам БСП да подеме такава политическа кампания - тези "спестени" 320 млн. лв. да бъдат насочени за социална политика: за пенсии, за майки с деца, за младежката безработица. Сигурен съм, че може да стане, но и за това са нужни характер и натиск!