Снежна приказка за ентусиасти

Луди, безрасъдни, откачени. Всички тези епитети обикновено са първите думи, с които страничен наблюдател или дългогодишен скиор биха описали онези любители на снега, които се пускат по пистите, въоръжени само със сноуборд. Сноуборд е онази "снежна дъска", която кара скиорите да се възмущават, че някой им е "изорал пистата", но е и същата, за която все повече хора твърдят, че е носител на неповторимо преживяване, адреналин и още нещо.
Основата на дъската е изработена от различни материали, между които дърво, ламинант, фибростъкло и т.н. Те образуват няколко слоя, които осигуряват приплъзването й по снега и стабилността й. След като се сдобие с дъска, която да покрива техническите и физическите му изисквания, всеки самоуважаващ се сноубордист приема за предизвикателство да намери точно онази окраска на дъската, която да изразява същността му. Шарките по дъските са най-разнообразни - от илюстрации на анимационни герои и приказни принцеси в розово, до графити, метъл легенди и хорър сценки. Всеки модел е снабден с автомати, чрез които обувките се захващат за дъската. Моментът с обувките е много важна част от екипировката - някои от моделите може да бъдат управлявани и с обикновени зимни обувки, "защипани" от автоматите, но по-разпространено, удобно, а и сигурно е наличието на специални обувки за сноуборд.

Някои ги предпочитат твърди

коментират любителите на спорта, описвайки видовете обувки. Важното е кракът ви да не мърда и да е здраво стегнат - това е единственото твърдение, около което ще се обединят разбиращите от екипировка. Най-коректно е да се каже, че всеки сам избира подходящата обувка и реално погледнато няма как да разберете дали сте объркали модела, ако не прекарате поне 3-4 часа на пистата с новата екипировка. Изборът "меки и твърди" всъщност се определя и от стила на каране, който кандидат-бордистът има намерение да прилага по снежния склон. Твърдите са олекотен вариант на ски обувки, предимно за писта и развиване на бързи скорости. Често те са доста тежички, но въпреки това са далеч по-леки от обувките за ски, а и материалът за изработването им ги кара да изглеждат по-скоро като обикновени обувки. Меките са предпочитани от любителите на скокове, както и от хората, които се изкушават да правят смели въздушни и снежни трикове с дъските си. "Можеш да маршируваш цял ден с тях, без да те болят краката, и ти дават повече свобода на движение, когато караш, скачаш и т.н", коментират във форумите вещите в спорта.
Шапка, дебели ръкавици, дебело и непромокаемо яке, грейка, по-широка и свободна от тези на скиорите, здрави мускули и... здраво дупе - това е задължителното допълнение към екипировката, което трябва да има човек, преди да се втурне да покорява снежните вълни, преспи и върхове.
И ако си мислите, че репутацията ви на безупречен скиор автоматично ще ви превърне в добър сноубордист - дълбоко се лъжете. Първият опит с дъската е запомнящ се - всеки мускул първо изтръпва, а после боли - дълго и силно. Тези, които са си мислили, че скиорските способности ще ги изстрелят сред най-добрите бордисти, с неудоволствие признават, че едното няма нищо общо с другото. Някои безславно решават, че само ските са им достатъчни и спират опитите. Други обаче упорито се отдават на непознатото.

И двата ти крака са "вързани" на една дъска

Ако усетиш, че ще паднеш, напрягаш всеки един мускул, в отчаян опит да се закрепиш. Падането боли повече, отколкото си очаквал, особено ако седнеш с цялата си тежест на задните си части. Опитът да се подпреш на ръце е причината няколко часа, след като си слязъл от дъската, да не можеш да вдигнеш дистанционното на телевизора. След първия ден върху снежната дъска смехът също е болезнен, както и въртенето на главата. Причината е неправилно преразпределение на тежестта при опита да активизираш силите си и да се изправиш на дъската, без да откопчаваш автоматите. И въпреки цялата тази болка и напрежение пистите по света, а и в България, все повече се пълнят със смелчаци, предпочитащи да се пускат екстремно със сноубордове.
Има една простичка причина - адреналин. Другата е свобода. Въпреки че хората, яхнали снежните дъски да са вързани и с двата крака на едно парче дърво или пластмаса, те имат възможността да се пускат по неотъпкани писти, стръмни склонове, да ползват отсечени дънери за всевъзможни трикове и какво ли още не. Ръцете им са винаги свободни, за да помахат на феновете отсрани или пък просто да ги използват като ветропоказател.

Снегът е пудра

чува се от снежния склон, без да е ясно кой точно го е извикал - просто поредният профучал по пистата бордист. Повечето са шеметни любители на бързите скорости, големите скокове и дълбокия сняг. С предимство са тези, които са карали скейтборд, уиндсърф или някоя друга разновидност на возенето въху дъски - те усвояват пазенето на равновесие много по-лесно и бързо са готови да яхнат снежните преспи и вълни. "Сноубордът е бърз, бесен и опасен! Внимавайте да не го оставяте без надзор, и то с долната му част, с която се плъзгате. Може да причини доста щети, ако сам тръгне надолу по някой склон и срещне нечии крак, може и да го изгубите при мечките в гората, докато успеете да го настигнете", са първите съвети, които получавате за опазването на дъската си.
Веднъж овладеете ли техниката на падане, стигате до истинското каране. А то носи невероятни емоции, преживявания и спомени. И болката остава в миналото - само през първите 3 дни, докато сте се учили. А е забавно да обменяте истории с вече опитни сноубордисти за това кой какви крушения е преживял, опитвайки се да направи сложен акробатичен трик с дъската си. И не забравяйте - няма юнак без рани. Овладяването на сноуборда пък разкрива нови способи за покоряване на снежните въхове, както и сравнително сух достъп до божествени зимни гледки. Усещане за свобода, смелост и спокойствие, какво повече му трябва на човек?


И няколко съвета:

Обикновено специалистите препоръчват дъската, която си избирате, да достига под брадичката ви. Ако смятате да правите повече трикове, ви е нужна по-къса дъска, ако ще практикувате сноуборд свободен стил, може да се спрете на по-дълъг. От стила на пързаляне зависи избора на твърдост на дъската. Основно правило е, че колкото по-добър е бордистът, толкова по-твърда дъска му е необходима. Това не означава, че ако сте много добър, трябва да имате най-твърдия сноуборд, но ако още не се чувствате уверено на дъската, то по-добре не купувайте твърда дъска. Обикновено за новаците се препоръчварт меки и средни дъски.
Ширината на сноуборда също е важна за добрите спускания. На прекалено тясна дъска краката може да не се съберат добре и да се допират до снега, което затруднява пързалянето. Прекалено широката дъска пък е трудна за управление и правенето на завои е малко по-сложно. Обувките не трябва да се подават на повече от 1 см от двете страни на борда.
Препоръчително е любителите на екстремното да се въоръжат и със зимни каски, тъй като смелите трикове крият опасност от болезнени резултати. Не пренебрегвайте и очилата - снегът и слънцето в планината не винаги играят във ваша полза и е по-добре да сте подходящо екипирани. Не забравяйте да си сложите и слънцезащитен крем, за да не изгорите "на очила", докато се забавлявате в снежните преспи.