Снежен човек в Родопите - легенда или истина?

Заключената врата на необяснимото, която се отваря с ключа на въображението, разпалва любопитството на хората от незапомнени времена. Зад нея се открива земя на сенки и материя, на загадки и истини в легендите, които лежат дълбоко под завивките на времето, страха, хипотезите, неизвестното, изкушението и рационалното. Едно необхватно поле, което често приключва с неочакван обрат.
Едва ли има по-убедителни доказателства за привлекателната сила на необикновеното от успеха на филмите за чудовища: Дракула, Франкенщайн, Кинг Конг продължават да преследват жертвите си в многобройните повторения и вариации по оригиналната тема. Страшилища като динозаврите изпълзяват от лаборатории (като в Джурасик парк) или се пръкват от ядрени бомби (като Годзила), за да опустошат цели градове. Страхотии като голямата бяла акула от "Челюсти" или кръвожадните пирании от едноименната поредица не спират да изяждат една по една свитите души в тъмните киносалони. Не по-малко опасни са гигантските мравки, паяци, скорпиони и тайнствените пришълци от далечния космос, мутирали във фантасмагоричните продукции на Холивуд.

Но когато тези енигматични създания станат герои в новините и обсебят разказите на очевидците, става все по-трудно да се върви по пътя на пълното отричане на проблема, дори и след като отхвърлим явните измислици от видяното. Какво да кажем за кадрите с "новия Лох Нес" - гигантския червей, спотайващ се във водите на исландската река Йокулса и езерото Лагарфьот; мистериозния мутант или по-скоро мега глиган Хогзила и прочее чудовища разпалват въображението на любителите на загадките и неразкритите тайни от всички възрасти...
Обикновено хората използват думата "чудовище" доста свободно - с нея описват всяко същество, което всява ужас. В митологията чудовищата са кръстоска между човека и дявола или кръстоска на човека с различни животни. В чертите на тези предполагаеми същества обаче можем да открием понякога и нещо човешко, което е в състояние да направи съчетанието още по-отблъскващо.

Гиганти сред хората

Без да обръщат внимание на подобни зверски трактовки и спорове, отдавна по света крачат чудати гиганти. Историите са многобройни и с различен адрес. Казват, че един вид и днес броди по Земята, но предпочита усамотените места и отбягва срещите с хората. В Хималаите шерпите споменават за йети или Ненавистния човек. В северозападните райони на Съединените щати и териториите в близост до Канада го наричат Саскуоч или Голямата стъпка. В горите на Кавказ пък - Снежния човек.
В много съобщения тайнственото същество се описва като двуного животно от семейството Hominidae (Човекоподобни), покрито с къса червеникавокафява козина по лицето, ръцете и стъпалата. То ходи изправено и е високо между два и четири метра. Създанието е боязливо, недосегаемо и по принцип не е настроено враждебно. Очевидците категорично отричат възможността да са се объркали с мечка, маймуна или друго познато ни животно.
Според ръководителя на Международния център по хоминология* Игор Бурцев легендарните същества бродят и в Сибир. Ученият е убеден, че тези създания са разширили своя ареал и освен в родните си Хималаи могат да бъдат видени в руските степи и тундри, където е и най-голямата им популация в света. Предполага се, че само в Кемеровска област, която се намира в Западен Сибир, обитават около 30 Снежни човека, които най-вероятно са липсващото звено между неандерталците и съвременния човек.
През октомври 2011 г. международна експедиция под ръководството на Бурцев, в която има учени от САЩ, Швеция, Естония и Русия, посещава Азаската пещера в Кузбас. Там изследователите откриват 45-сантиметрова следа от неизвестно същество, по която е залепнала козина. Изследването на космите в Зоологическия институт на Руската академия на науките в Санкт Петербург потвърждава, че кузбаският йети не е мит. Неговата козина се оказва идентична с тази на снежните хора, намерена в различни кътчета на планетата.
Бурцев си сътрудничи с хиляди изследователи доброволци по целия свят. До него се допитва и единственият българин, документирал следи от митичното същество - Веселин Дурчев.

Веществени доказателства

Историята на Веселин започва като приказка. В една мартенска утрин на 1985 г. той излиза на разходка в Родопите. Решава да свие над пътя и там се натъква на необичайни следи. В първия момент се уплашва, но за късмет фотоапаратът му е под ръка и той запечатва следите. Стъпките са подредени в една ос, за разлика от човешкия ход, който е леко "разкрачен". Отпечатъците в снега водят към гората нагоре, но първата мисъл на Веселин е, че трябва да се върне обратно. Той е чувал за подобни странни същества в САЩ, СССР и Канада, но никога не е предполагал, че подобно "нещо" може да се срещне и по българските земи.
Дълго Веселин запазва случката за себе си. Разговорите за нея води понякога с приятели, но щом покаже снимките, всички гледат скептично. Едни допускат, че това е инсценировка, други - че са мечи стъпки или изкуствени отливки. Затова Веселин решава да се довери на специалистите по необичайното и отнася кадрите в редакцията на списание "Космос". Оригиналите остават в редакцията, откъдето ги изпращат в Института по криминалистика и криминология. Експертите от института, БАН и Международното дружество по криптозоология (науката за все още неизвестните, но вероятно съществуващи животни) стигат до заключението, че това не са следи от човек поради еднаквия размер на пръстите и прекалено разширената част на ходилото.
"За разлика от мечите стъпки следите показват силно вдлъбване на медиалния ръб - то е характерно за човек, но не и за мечка", се посочва в експертизата. Учените посочват три вероятни версии - за деформирани мечи следи; за изкуствено направени човешки следи; сходство с намерените в СССР и САЩ следи от т.нар. реликтови хоминиди - Снежен човек.
"Колкото и версията да е фантастична, сме длъжни да споменем за това", допълват в заключение учените.
После снимките и филмът са изпратени на специалисти по криптозоология в СССР. Решение така и не идва, защото лентата е безвъзвратно изгубена.
Години по-късно Веселин решава да се свърже с Игор Бурцев. Мнението на руснака е, че следите, намерени през 1985 г., действително принадлежат на реликтов хуманоид. "Но съм изненадан, че те са и в България. Не много отдавна не повярвах на такава информация, изпратена от Полша. Обаче след това получих информация и от Франция и сега вашите снимки от България. Благодаря ви много", посочва той в кореспонденция до Веселин.
- - - - -
*Наука за реликтовите хоминиди, която се смята за клон на приматологията, един вид свързващо звено между зоологията и антропологията

Веселин Дурчев:
Този феномен не трябва да се превръща в сензация!
Българинът най-напред отрича всичко и това му пречи да гледа на света с други очи, казва откривателят на мистериозните стъпки у нас

Снимки личен архив на Веселин Дурчев и интернет

- Kога и как се случи срещата ви със Снежния човек?
- През март 1985 г., в местност между Сърница и Доспат, на височина около 1100 м.  Вървяхме по пътя, който свързва двете села и в един момент реших да изляза малко над пътя. Там видях необичайни за мен следи. В първия момент се уплаших. Но след това реших, че трябва да заснема следите. Сложих си крака до стъпката, за да се определи мащабът.
- Разговаряли ли сте с някой друг, който е виждал загадъчното същество?
- Веднага след това приказвах с местни жители, но те не искаха да говорят по темата. Може би от страх да не ги сметнат за луди. А вероятно в борбата с живота хората просто отминават тези следи. Все пак от разказите на местните разбрах, че високо в планината съществува пещера с постоянна температура, където винаги има лед.  Според мен това същество е било в язовира, вероятно да лови риба, и се е изкачило по пътя, за да продължи нагоре към пещерата.
- Връщали ли сте се на онова място?
- Може би месец след това, но никой не искаше да говори, въпреки че им показах снимките.
- Как си го обяснявате?
- Смятам, че хората се страхуват. Аз самият го изпитах на свой гръб - някои мислят, че съм направил това с умисъл. А всъщност през всичките тези години не съм се опитвал да ставам известен, да предизвиквам шум и интерес около мен с тази тема. Първата ми мисъл беше да занеса снимките в списание "Космос". Цялата редакция изпадна в шок, когато ги видя. Казаха ми, че трябва да донеса и лентата. Така отрязах точно тези кадри и те ги изпратиха за изследване в Института по криминалистика. Експертизата доказа, че не са фалшифицирани. Впоследствие изпратиха лентата в СССР за допълнителни анализи, където тя се загуби. Явно някои не са допускали, че такова същество може да има и в България, а не само в тогавашния по-голям брат. По-интересно е, че в Института по криминалистика са направени допълнително снимки, на които от поредицата стъпки се виждат не четири, както на моите кадри, а осем стъпки. Това  е описано и в експертизата от учените.
- Феноменът провокира въображението и науката, но дали това същество е самотно?
- Сигурно има популация. Но може би неговите рецептори са настроени така, че то да е активно само нощем, да живее само в пещери. В едно предаване по българска телевизия показаха очевидци, които са засекли подобно същество и в близост до язовир край Хасково.
- Защо според вас то избягва срещите с хората?
- Мисля, че това е животински инстинкт за самосъхранение. Но да ви призная, когато разговарях с журналистите от сп. "Космос" не желаех да посоча точното място, където заснех следите от притеснение, че ще тръгнат да търсят това същество с пушки. Напоследък си мисля за всички скептично настроени. Мога да определя една награда от хиляда лева - да видим дали някой е в състояние да направи същите стъпки. Сериозно. Или да иде в гората, където през зимата има мечи следи, да ги огради и запази и да видим пролетта дали ще се получи същото. Елементарно е да се провери. По-лесно е да плюеш, да отричаш и да наричаш някого лъжец. Аз например, ако съм скептик, ще ида и ще се опитам да изоблича лъжеца, щом искам истината да възтържествува. На никой обаче явно не му пука. В Русия, САЩ и Канада всичко е поставено по съвсем друг начин. Ето, миналата година по тази тема имаше международна конференция в Британска Колумбия, недалеч от Ванкувър. Игор Бурцев ме покани. От години хората се занимават с изследвания. А у нас пак опираме до липсата на самочувствие и скептицизъм. Българинът първо отрича всичко. И това му пречи да се развива и да гледа на света с други очи.
- Снежния човек може да се окаже липсваща брънка от еволюционната верига.
- Каквото и да е, то е достойно за изследване. Дори да погледнем на фактите през призмата на бизнеса - това може да е плюс, населените места наоколо може да се развият, благодарение на туризма. Както в Русия са го направили. В града, в пещерите, където е видян Снежен човек, се правят фестивали, продават се сувенири. Но преди всичко трябва да имаме идея какво би могло да се случи от това.
- Във вашите очи как изглежда този чудат човек?
- Аз съм висок 1,90 м. След като видях стъпката му, той сигурно е над 3 метра. Теглото ми е 110 кг, той сигурно е около 250 кг. Нося обувки 44-45 номер, а на снимките си личи колко по-големи стъпки има Снежния човек. Не мога да кажа нищо за външния му вид. Приемам описанието на другите за него. Но това, което не одобрявам е, че всички подхождат към темата като към сензация, а аз никога не съм искал това. Определям себе си за страничен наблюдател, който наблюдава процеса. Хубавото е, че има развитие в положителна насока. Въпреки това много би ми се искало да видя друго отношение към този феномен. Да се потърси това същество. Явно хората вече са узрели да говорят за Снежния човек, но е необходимо това да става по друг начин. Просто не трябва да бъде сензация.
- По-близо до хората ли е Снежния човек?
- Не. За мен обаче не е и маймуна. Аз го виждам като прототипа на Чубака (измисленият космат герой от кинопоредицата "Междузвездни войни", който е главен помощник на Хан Соло) във филмите на Джордж Лукас.
- Добронамерен ли е към хората?
- Ако не беше, щеше да убива хора и животни. Според мен не е месояден. Вероятно се храни с риба и растения. 
- Могли сте да продадете историята си за хиляди долари, защо не го направихте?
- Защото не съм търговец. Снимките също бих могъл да продам, но не го правя. Толкова съм зает с моята работа, че нямам време да се занимавам с глупости.
- Какво ще кажете на всички скептици, които не можете да оборите лично?
- Да докажат, че е измишльотина. Това не е лесно. Много е удобно да се плюе, много е трудно да се докаже, че е фалшификат. За мен няма съмнение, че това същество го има. Още от момента, в който видях следите през 1985 г. Моята мисия е да проследя как ще се развие този процес. Има хора, които ще приемат думите ми, и други, които няма. Аз не се обиждам от този факт. Важно е да се заинтересува някой, който това му е работата и иска да открива нови неща. Всяко същество си има смисъл. Не знам какъв е смисълът от съществуването на този Снежен човек, но това не значи, че той е измислица.

(Връзката с г-н Дурчев бе осъществена благодарение на сп. "Осем")


Никога не съм виждала толкова грамадно същество - 3-4 метра

* Луиз Бакстър от Уошъгъл, щата Вашингтон, се връщала у дома след като изпратила майка си до летището. В един момент й се сторило, че гумата на колата й е спаднала, и спряла, за да провери дали всичко е наред. "Докато оглеждах предното дясно колело, както бях с гръб към гората, изведнъж ми се стори, че някой ме гледа. Имах чувството, че ме наблюдават, затова се обърнах. И тогава видях Голямата стъпка. Никога не съм виждала толкова грамадно същество - високо 3-4 метра, с много широки рамене и удължено тяло. Беше кафяво, едно такова огромно и космато. Приличаше повече на човек, отколкото на животно и ми се видя разумно. По очите му познах - те бяха огромни и светеха...", отбелязва Луиз.

* "Висок е около 180 см. Има много къс и дебел врат, дълбоки очи, закръглена брадичка, дълги ръце и космати уши. Краката му приличат на човешките, но са далеч по-големи", така пък го описва ловецът Джон Биндернейджъл от Канада.
 

100 000 долара награда за жив йети

На всеки, който улови жив представител на йети или Голямата стъпка, се предлага награда от 100 000 долара. Въпреки явния стимул засега никой не е получил наградата.