Смирете се!

Таня АРАБОВА

Няма старо и ново нормално. Нормалното си е нормално. Ценностите са си ценности.

Семейството, моралът, възпитанието, доверието, загрижеността за другите, готовността да помогнеш. Тези неща са непреходни.

И не са изчезнали от нашето общество.

Просто са по-малко шумни и не толкова агресивни от пошлостта, простащината, леките нрави и липсата на съвест, които се рекламират сами.

На какво ще научим децата си е нашият избор. Докога ще се примиряваме с подобна действителност - също.

Като със спекулата в магазините, например. 21 лев за килограм агнешко на промоция! И това ако не е подигравка, не знам кое е. Аз лично няма да си купя агнешко. Предпочитам да ям копривена каша с орехи. 

Защото духът на Великден не е в отрупаните маси, нито в агнешкото и козунаците. Нито в шоколадовите зайчета, нито дори в боядисаните яйца. А в това да се смирим, като помислим за саможертвата на Исус Христос, който прие човешки образ, живя на земята и беше разпнат, за да изкупи греховете ни.

Великден е време за размисъл. За осъзнаване.

За добротворство.

Не за купуване на вещи на промоции, нито за ядене и пиене.

Така мисля аз. На това уча децата си.

Че не е важно какво има на масата, а кой е седнал с теб на нея. Не е важно колко скъпи вещи има в една къща, а обичта и смехът, които я превръщат в дом.

Страстната седмица е най-тъжната седмица в годината. Защото показва колко са преходни човешките страсти.

От "Осанна" в неделя, когато Христос влиза в Йерусалим, посрещнат с палмови клони и обожание от тълпата, до "Разпни го" в петък от същата тълпа. За няколко дни преминаваме от приятелство към предателство, от обожание- до отричане. И се отрича не кой да е, а Свети Петър - най-преданият последовател на Христос.

През мъките и страданията на Исус на кръста, болката и униженията. До скръбта и загубата на вяра от последователите му в събота. И накрая до благата вест за неговото Възкресение в неделя.

Та си мисля - ние сме в периода, когато на кръст са разпънати вярата ни в доброто, почтеността и състраданието. Всички наши ценности.

Много хора са загубили надеждата, че нещата могат да се променят. Но аз твърдо вярвам, че у нас ще възкръснат отново онези морални норми, които са ни съхранили като народ през хилядолетната ни история!

Вярвам, че и над нашата държава, ще изгрее слънце. Зависи и от нас!

Нашето утре започва от днес с децата и внуците ни.

Желая ви здраве и смирение.

Както и светли празници!